Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

Срещу супер плъховете револверът не вършеше кой знае каква работа. „Освен от упор, може би!“, разсъждаваше Хулио, но кой изобщо би посмял да се приближи толкова много до гнусните твари?

За излизанията на повърхността си имаха цял арсенал от други, по-мощни оръжия. Заварили ги бяха тук, заедно с огнехвъргачките и останалото оборудване от Старата епоха, когато дойдоха преди осем десетилетия. Той набързо сглоби револвера, постави патроните, завъртя барабана, прибра го и сложи оръжието на бюрото пред себе си. Помещението се осветяваше от една-единствена крушка, която висеше от тавана. Хулио натисна копчето на интеркома и заповяда:

— Матиас да дойде при мен!

След малко на вратата му се почука. Той не отговори, но въпреки това нахалникът си позволи да отвори и да влезе.

— Сега излез и спази протокола — каза му тихо Алварез.

— Стига с тези формалности, Хулио! От колко години се познаваме вече!

— Първо, за теб не съм Хулио, а г-н Командир! Ел Коменданте, компренде? Второ, ако не си спомняш правилата на шибания протокол за явяване пред началството, началството ще стане от стола, на който седи в момента и ще те рита по стълбите чак до горе, набивайки ти правилата в главата едно по едно, чрез силни шутове в задника. После ще затвори шлюза под носа ти и ще те остави без защитно облекло навън, докато не се увери, че дори насън да те бутнат ще рецитираш всяка точка от устава наизуст! А сега излез и спази протокола! В коридора е доста по-уютно, отколкото горе, под гръмоотвода, уверявам те! А и с тази къса фланелка… не знам кое ще те довърши по-бързо — радиацията, студа или мълниите. Тъкмо после ще имаме с какво да посрещнем нашите приятели, когато решат да ни навестят отново. Какво ще кажеш да се превърнеш в печена примамка за плъховете, а? Излез веднага и изпълни протокола! — Алварез кипеше от яд.

Беше се изправил в знак, че е готов да изпълни заканата всеки момент. В ръката си стискаше револвера. Само защото бе единственият инженер, оцелял сред обитателите на бункера, този нещастник си мислеше, че твърде много неща са му позволени.

Хулио наистина щеше да изпълни заканата си, ако глупакът проявеше неподчинение отново. Той седна зад бюрото си и зачака. На вратата му се почука. Три пъти. Хулио попита:

— Кой е?

— Матиас Бернехо, явявам се по ваша заповед, сър!

— Влез — отвърна доволен Хулио.

Матиас отвори вратата, пристъпи вътре, козирува и застана в поза мирно. Очакваше нарежданията на своя командир.

— Значи не било толкова трудно! — озъби се Алварез. — Сега затвори вратата и се приближи към мен! Не много, точно така, да, искам да ти виждам лицето и ръцете. На място! За наказание, че ме ядоса преди малко, ще стоиш прав!

— Чу ли какво ти казах? — отново повиши тон командирът и погледна многозначително към револвера.

— Сър, ѝес, сър! На вашите заповеди, сър!

— Достатъчно, достатъчно, свободно! — махна с ръка Алварез.

— Сигурно се досещаш защо съм те повикал? Разрешавам да говориш свободно!

— Заради радиовръзката с космоса, сър!

— Спри да ме наричаш „сър“ и говори с мен като нормален човек, когато ти заповядвам!

— Да, слушам, тъй вярно, ъъъ, добре, разбира се, комендант Алварез. На разположение съм за вашите въпроси.

— Имам само един въпрос. И той е следният: Защо ти отне цели осемдесет и пет шибани години да се свържеш с копелдаците в Станцията? Не можа ли да го направиш по-рано, пендехо?!

— С цялото ми уважение, сър, ъъъ, Хулио, но не съм сигурен дали сме успели да стигнем до Станцията все още.

— Какво значи това?

— Станцията се намира високо в геостационарна орбита и ние не разполагаме с подходяща апаратура, за да се свържем с нея. Изграждането й би отнело години, ако изобщо успеем да си набавим необходимите компоненти, след което идва въпросът с монтажа — трябва да разположим антената далеч от входа на убежището, за да не й пречи колекторният гръмоотвод, но дори да успеем да издигнем сложната конструкция с риск за живота си, плъховете несъмнено ще я унищожат, преди да сме успели да установим връзка със Станцията. Това отнема време. Първо трябва да насочим антената с максимална точност, после трябва да уцелим и подходящия прозорец — само определени честоти могат да пробият атмосферата на Земята, особено при сегашните климатични условия. Най-подходящо би било да опитваме между бурите, когато стихията утихва временно и облачната покривка изтънява, а понякога за малко дори се показва открито небе. Тогава и електричеството в атмосферата ще смущава сигнала по-слабо. Но плъховете едва ли ще ни оставят да извършим всичко това. Ще унищожат апаратурата много преди да съвпаднат подходящите условия. Затова нямаме връзка със Станцията.