Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Разбирам, обсъждали сме го многократно преди. Но ти каза, че си успял да установиш контакт вчера!

— Да, използвах затишието и с ваше, т.е. с твое позволение излязох на повърхността, за да задействам няколко от портативните радиостанции, с които разполагаме. Започнах да сменям честотите на „куфарчетата“ и зачаках, както обикновено.

— Какво стана после?

— Техниката е стара, „куфарчетата“ са направени за връзка с другите бункери наоколо, ако изобщо има вече оцелели такива. Що се отнася до връзка със Станцията, това е невъзможно! Те нямат нито необходимата енергия, нито необходимия честотен диапазон за целта. Да не говорим за подходяща антена! Единственото, което правят, е да разпръскват SOS сигнал, заедно с координатите на бункера. Ако електромагнитните смущения са малко, т.е. ако имаме затишие, ако антената е насочена в правилната посока, ако уцелим точната честота, и ако имаме късмет точно тогава, по време на краткия ни престой на повърхността, над главите ни да премине сателит в ниска околоземна орбита, той би могъл да засече сигнала. Това никога не се беше случвало преди! Просто досега не е имало ситуация, в която подходящите условия да съвпаднат. Та ние до скоро дори не знаехме дали Станциите са обитаеми и дали изобщо над Земята все още кръжат спътници в ниска орбита. Поне за тези двете неща вече съм сигурен.

— Какво имаш предвид? — попита Алварез.

Инженерът преглътна недоволството от липсата на елементарни технически познания у своя шеф и продължи да обяснява:

— Спътниците в ниска околоземна орбита се нуждаят от редовна височинна корекция на траекторията. Ако станциите бяха необитаеми, значи нямаше да има кой да ги контролира и те отдавна щяха да са се снишили достатъчно, за да изгорят в атмосферата. Тоест, нямаше да има никакви спътници. Но вчера успях да уловя сигнал от такъв! Ако има някой там горе, който да контролира спътниците, той би трябвало да следи и комуникацията, която осъществяват със Земята.

— Започнах да се обърквам. Какво точно се случи вчера?

— След като улових сигнал от преминаващия спътник моментално коригирах антените и честотите на всички станции, които бях изнесъл на повърхността. И продължих да предавам. Почти сигурен съм, че за краткото време, за което прелетя над нас, спътникът е успял да улови SOS-а и координатите на бункера. Друг е въпросът дали от Станцията продължават да го следят и дали съобщението ни ще стигне до тях!

— Как можем да се убедим в това? — попита Алварез.

— Ами, вариантите са два. Единият е редовно да излизаме на повърхността, за да се опитваме да установим контакт със същия спътник, на същата честота… Ако успея да изчисля траекторията и скоростта му с точност до там, че да преценя колко често преминава над нас и в кои части от денонощието имаме шанса да повторим връзката с него. Друг е въпросът, че…

— Какъв е вторият вариант? — прекъсна го командирът.

— Вторият вариант е да чакаме някаква вест от Станцията, ако е успяла да разчете сигнала, прихванат от спътника вчера.

— Затишията са много редки — намръщи се Алварез — едва ли ще имаме същото хубаво време като вчера месеци напред! Първият вариант отпада. Остава вторият, да чакаме някакви вести от космоса, така ли? И как ще ни ги изпратят, след като нямаме връзка с тях?

— Звучи прекалено прибързано и смело, но аз очаквам по-скоро гости, отколкото вести от космоса, Комендант! Ако изобщо на онези там горе вече им пука за нас.

— Окей, значи следим за затишия и продължаваме да изпращаме сигнала в точно определени моменти от денонощието всеки път, когато ни се отвори такава възможност! А през останалото време си затваряш устата и не искам никой да научава за разговора между нас!

— Слушам! — отвърна дисциплинирано инженерът.

Хулио го погледна с подозрение и попита:

— Матиас Бернехо, не си казал на останалите, че си открил работещ спътник вчера, нали?

— Не, не съм, както ме инструктирахте още тогава, но не разбирам защо трябва да го крием? Чакаме това да се случи от десетилетия. Момчетата ще се зарадват на добрата новина!

— Защото ще развали дисциплината, ще подхрани надежди, които може да се окажат напразни и ще създаде риск от непредвидими ситуации. Абе, какво съм тръгнал да ти обяснявам, тук правилата ги определям аз и щом съм взел такова решение, значи трябва да го изпълняваш! С цената на живота си! Ясно?

— Сър, ѝес, сър! — Матиас Бернехо удари петите си една в друга, изпъчи гърди и козирува, вперил поглед в самотната крушка, която висеше от тавана.