Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Странно, но откакто съм тук вече минаха няколко дни и не съм изпитвал никакъв глад! Имаше само едно ядене в началото и това беше всичко! От тогава не съм слагал дори залък в устата си, а нямам чувство за глад. Как става това?

— Можеш ли да се досетиш сам? — попита го Юлия, докато влизаха в асансьора. Този път вътре имаше и други хора, освен тях.

— Хайде и ти сега започна като въвеждащия психолог! — ухили се Адам. — Това някакъв тест за интуицията ли е?

— Ами, практически ти е известно всичко, Адаме, въпросите само помагат да си го припомниш, хайде да видим какво мислиш точно по този въпрос?

Знаейки, че не трябва да се напъва излишно, Адам изплю първата мисъл, която му дойде на ума:

— Хапчетата на въвеждащия психолог!

— Мхм — отвърна му Юлия. — И какво за тях?

Асансьорът тръгна от мястото си с леко поклащане.

— Ами, предполагам, че те съдържат всички необходими хранителни съставки!

Някой от другите пътници изръкопляска.

— Не им се сърди, — каза му Юлия — всички те са били в твоето състояние и знаят много добре какво преживяваш в момента. Всъщност, хората те подкрепят, радват се на твоя прогрес!

Адам погледна в посока на мъжа от асансьора, който беше изръкопляскал и му каза:

— Благодаря!

Мъжът беше азиатец и Адам се учуди, че разбра неговото „Моля! За мен беше удоволствие!“ на японски език, придружено от лек поклон.

— Езиците отдавна не представляват бариера — каза му Юлия — достатъчно е само да насочиш вниманието си към някого, за да разбереш какво ти говори. Имаме нещо като вграден преводач.

— Разкажи ми за хапчетата — настоя Адам.

— Ами, в най-общи линии 01, който е в постоянна връзка с нас, преценява от какви вещества се нуждае организмът ни и редовно ни ги доставя посредством цветните хапчета, които ти даваше въвеждащият психолог. Налагаше се той да го прави, защото ти нямаше да се досетиш да си ги потърсиш сам. Иначе те са на разположение в Станцията навсякъде и по всяко време, когато 01 прецени, че е дошло времето за приема им. Ако не си ги потърсиш сам, някой друг ще ти ги донесе с удоволствие. Тук хората обожават да си правят услуги!

— Да, Николай спомена нещо такова — припомни си Адам.

— Хапчетата засищат глада и правят храненето в традиционния смисъл излишно, — допълни Юлия — но хората продължават да хапват вкуснотийки от време на време, просто заради удоволствието от сетивата, без да имат вече нужда от това. Разбира се, порциите са малки, за да не се претоварваме излишно, а после 01 изчиства телата ни от допълнително приетите вещества. Това са редките случаи, в които ходим до тоалетната, — уточни Юлия — тъй като хранителните съставки на хапчетата са 100% усвояеми.

Асансьорът отново забави своя ход. Вратите се отвориха. Азиатецът и другите пътници напуснаха кабината. Останаха двамата с Юлия. Вратите се затвориха и асансьорът този път тръгна надолу.

— Кой приготвя въпросните вкуснотии? — попита Адам. — Пак ли 01?

— О, не, готварските курсове са чудесен начин за убиване на времето и 01 не ни е лишил от удоволствието сами да произвеждаме храната, от която вече не се нуждаем — отвърна Юлия.

Асансьорът забави своя ход и спря. Вратите се отвориха. Ноздрите на Адам се изпълниха с апетитна миризма. Излязоха, той се огледа и разбра, че се намират в нещо като ресторант.

— Виждаш ли, разговорът сам ни доведе до тук! — каза му Юлия.

Седнаха на една от масите с бели покривки и до тях се приближи учтив сервитьор. Поръчаха кана с вино и плато сирена, след което продължиха своя разговор. Адам попита:

— Ами забранените неща? Имам предвид навика на Ники да се напушва, бутилката уиски, която изпихме с въвеждащия психолог, това вино например? — той отпи от чашата си с удоволствие. — Наздраве!

— Наздраве! — Юлия се чукна с него. — Позволени са на определени интервали и в лимитирани количества, след което задължително следва прочистване. Нали помниш горещината, която те обзе при възстановяването в кабинета на въвеждащия психолог?

— Да, спомням си я много добре! Имах чувството, че някой ми е подпалил пижамата! Само че идваше отвътре. Между другото, кога ще мога да сменя тези смешни дрехи? — попита Адам.

— Като приключиш с възстановяването — отвърна му тя. — Но да се върнем на предишния ти въпрос. Когато работят в усилен режим, какъвто е например скоростното детоксикиращо въздействие или регенерирането на тъкани след инцидентни наранявания, наноботовете в телата ни произвеждат топлина. Затова е необходимо да се пие много вода. Процедурата е дискомфортна, но е напълно безопасна, стига да се хидратираш добре. За да не си навредим излишно 01 лимитира периодите, в които можем да поемаме упойващи вещества и други подобни съставки. Или тежко смилаема храна като тази — Юлия посочи различните сирена пред тях.