Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

Адам се отлепи от прегръдката й, казвайки с насълзени очи:

— Има голяма разлика. Ти си спомняш всичко! Аз все още имам усещането, че не сме се виждали цяла вечност!

— Ами точно затова съм тук! — отвърна му весело тя. — Много се радвам, че въвеждащият психолог ни разреши да се срещнем, преди да си се възстановил изцяло. Така ще имам усещането, че развеждам нов човек из Станцията! Нови хора не са идвали отдавна, мога да ти бъда екскурзовод, искаш ли? Ще бъде забавно! Изгарям от нетърпение да видя добре познатите неща през твоите очи. Идваш ли?

Адам помълча известно време, преди да отговори:

— Да, окей, би било интересно, но искам да ти задам няколко въпроса преди това. Влез, заповядай, разположи се удобно, чувствай се като у дома! — покани я той.

Юлия заоглежда спартанското обзавеждане на „болничната“ му стая: легло, масичка и стол, баня с тоалетна, закачалка и нощно шкафче. Това беше всичко.

— Нямам търпение да ти покажа моето жилище! — каза му тя.

— И до там ще стигнем, има време, засега ще трябва да се задоволим само с това — той направи жест към леглото.

Тя се настани удобно върху него и кръстоса крака. Той придърпа стола и седна точно срещу нея. Погледна я право в очите и попита:

— Защо?

— Защо какво?

— Защо ме изостави?

— Ох, глупчо!

— Моля те, не ме наричай повече така!

— Добре, де, извинявай! Ще те наричам „зайче“ тогава! Винаги си го харесвал. Става ли? — тя се наведе напред, за да го целуне.

Той я отблъсна и отново попита:

— Защо ме изостави?

— Ама ти наистина ли съвсем нищо не помниш?

— Нямам търпение да ме осветлиш! — отвърна сърдито Адам.

— Не си ли преглеждал все още Доклада ми?

— Не, само части от този на Николай.

— Искаш ли да ти го пусна?

— Може би по-късно. Сега бих искал само да ми го резюмираш. Какво се случи, след като избяга?

— Ох, добре! — Юлия събу маратонките и се излегна върху леглото. — Само обещай да не ми се сърдиш!

— Аз вече ти се сърдя — натърти Адам — и мисля, че нямаш право да го възприемаш като нещо ненормално в сегашното ми състояние. Всичко, което помня, е, че опитах да се обеся, след като ти ме напусна!

— Знам, гледала съм ти Доклада. Беше гадно. Горкичкият!

— Какво се случи с индиеца? — попита Адам. Трудно прикриваше напрежението и раздразнението в гласа си.

— О, този филм с индиеца ти сам си го вкара! Аз само реших да затвърдя подозренията, които имаше. Не съм ходила в Индия, избягах в Германия при Ангелина.

— Коя е Ангелина?

— Никоя! Просто герой в Симулацията. Но тогава вярвах, че ми е приятелка от училище. Знаеш, че могат да са доста реални тези герои, нали? Като твоята Фани и родителите й, например. Само ти, аз и Николай бяхме Играчите в тази Симулация.

— Значи нямаше никакъв индиец, така ли?

— Не, нямаше! Но там срещнах друг мъж, пак измислен герой. Казваше се Ян. Беше гаджето на Ангелина. Изживях кратък романс с него, преди да се кача на онзи проклет самолет.

— Значи си се връщала при мен?

— Не, бяхме заедно в самолета с Ян. Щяхме да обикаляме Балканските страни по работа — нещо свързано с неговата дисертация, опитваше се да става научен работник — избрахме България за началото на експедицията, пък и ме беше хванала малко носталгията.

— Ти също ли си оттам?

— Откъде? — попита Юлия.

— От България.

— Такава страна не съществува — каза му тя.

— Знам — отвърна Адам. — От Помирението насам.

— Е, значи все пак имаш някакви спомени!

— Новопридобити знания, по-точно. Както и да е. Имам доста да наваксвам с уроците по история. Но ти така и не отговори на въпроса ми. Ще те попитам отново: Защо ме изостави?

Юлия се изправи в леглото, обърна се към Адам, наведе се напред, стъпи боса на пода, положи топлите си длани върху неговите, погледна го право в очите и му каза с най-мекия и добронамерен тон, на който беше способна:

— Има доста неща, които не знаеш за отношенията между мъжете и жените, Адаме!

— Например?

— Например че има моногамни и полигамни хора. Ти си от първите, аз съм от вторите. В Симулацията тези наклонности излизат на преден план. Бях естествено привлечена към теб, заради факта, че се познаваме от реалния живот, но полигамната ми природа лесно се изяви в чувството за притиснатост и в желанието ми да избягам от връзка, която ме задушаваше. Така се озовах в обятията на Ян. Сега няма да ме ревнуваш от някакъв измислен герой и от решенията, които съм взимала в Симулацията, приемайки я за напълно реална, нали? Би било глупаво от твоя страна! Глупаво и досадно!