Хулио Кортасар - Игра на дама

— Омбу?

— Нещо като баобаб — каза Оливейра, — но ще ти доверя една тайна, ако се закълнеш, че няма да я кажеш на никой друг французин. Омбу не е дърво, а трева.

— Добре, значи не е толкова страшно.

— А как мастурбират френските момчета, приятел?

— Не си спомням.

— Много добре си спомняш. Ние там си имаме страхотни системи. Чукче, чадърче… Загряваш ли? Не мога да слушам някои танга и да не си спомня как ги свиреше леля ми, приятел.

— Не виждам връзката — каза Етиен.

— Защото не виждаш пианото. Между пианото и стената имаше разстояние и аз се криех там, за да си правя чекии. Леля ми свиреше „Милонгита“ или „Черни цветя“, много тъжни неща, помагаха ми, когато мечтаех за смърт и саможертва. Първия път, когато опръсках паркета, беше ужасно, мислех, че петното няма да се изтрие. Дори нямах кърпа. Бързо си събух чорапа и затърках като луд. Леля ми свиреше „Ла Паянка“, ако искаш, ще ти го изсвиря, толкова е тъжно…

— В болницата не се свири. Но тъгата ти и така се усеща. А ти си противен, Орасио.

— Правя го съзнателно, приятел. Няма незаменими неща. Ако мислиш, че заради една жена… Омбу или жена, все едно, всъщност и двете са плява, старче.

— Пошло е — каза Етиен. — Твърде пошло. Лошо кино, диалози, които се плащат на сантиметър, това вече е познато. Втори етаж, стоп. Мадам…

— Par là 418 — каза сестрата.

— Още не сме открили аускултацията — уведоми я Оливейра.

— Не се правете на глупак — каза сестрата.

— Послушай я — каза Етиен. — Присънва ти се хляб, който плаче, преебаваш всичко живо, а накрая дори шегите не ти се получават. Защо не идеш известно време на село? Наистина имаш вид на нарисуван от Сутин.

— Всъщност — каза Оливейра — това, което те вбесява, е, че те измъкнах посред хроматическите ти чекии, преди да си направил петдесетте си точки за деня, цапач такъв, а солидарността те задължава да се мотаеш с мен из Париж на следващия ден след погребението. Приятелят е тъжен, трябва да го поразсеем. Приятелят се обажда по телефона, трябва да се примиря. Приятелят говори за болница, добре, отиваме.

— Честно да си кажа — каза Етиен, — все по-малко ме е грижа за теб. Горката Лусия, с нея трябваше да се разхождам. Тя наистина има нужда от това.

— Грешка — каза Оливейра, сядайки на една пейка. — Мага има Осип, има развлечения, Хуго Волф, такива неща. Всъщност Мага има личен живот, само че ми трябваше известно време, за да го разбера. Аз обаче съм празен — огромна свобода да мечтая и да се шляя, всички играчки са счупени, никакъв проблем. Дай ми огънче.

— В болницата не се пуши.

— We are the makers of manners 419, приятел. Това е много добре за аускултацията.

— Ето къде е зала „Шофар“ — каза Етиен. — Няма да седим цял ден на тази пейка.

— Чакай да си допуша цигарата.

(–123)

$id = 8528

$source = Моята библиотека

Нищо не убива човека така, както задължението да представя дадена страна (фр.) — бел.прев.

… на морето, по-коварно през лятото, отколкото през зимата (фр.) — бел.прев.

Булевард „Сен Мишел“ (съкр.) — бел.прев.

По служба, по дълг; безвъзмездно (лат.) — бел.прев.

Мъжка тоалетна, писоар (фр.) — бел.прев.

Географската зала (фр.) — бел.прев.

Cogito, ergo sum (лат.) — Мисля, следователно съществувам — бел.ред.

От дойка (фр.) — бел.прев.

Песни (нем.). Правописът с малка буква е на Кортасар. Тъй като става дума за съществително, на немски то се изписва с главна буква — бел.прев.

Казвам го аз! (ит.) — бел.прев.

Аржентински футболни отбори — бел.ред.

Нежна, блуждаеща душице (лат.) — бел.прев.

Какво да правим? (ит.) — бел.прев.

Хамлет, отмъсти! (англ.) — бел.прев.

По маниера на (лат.) — бел.прев.

Култура (нем.) — бел.прев.

Котка (англ., нем., фр., англ., ит.) — бел.ред.

Шлепове, превърнати в плаващи домове (фр.) — бел.прев.

Език, измислен от Кортасар в „Игра на дама“ — бел.ред.

Пети район (фр.) — бел.прев.

Шести (фр.) — бел.прев.

Седми (фр.) — бел.прев.

Събраните съчинения (лат.) — бел.прев.

На пълно работно време (англ.) — бел.прев.