Хулио Кортасар - Игра на дама

— Квадрата на Малевич — каза Етиен.

— Ecco! 399Говорехме, че трябва да помислим за Хермес, да го оставим да поиграе. Вземете, подредете всичко това, щом сте дошли да ме видите. Може и аз да успея да стигна дотам и да хвърля един поглед.

— Ще дойдем утре, ако искате.

— Добре, ама ще съм написал и други неща. Ще ви побъркам, хубаво си помислете. Донесете ми „Голоаз“.

Етиен му подаде своя пакет. С ключа в ръка Оливейра не знаеше какво да каже. Нищо не беше както трябва, това не трябваше да се случи днес, беше мръсен ход при игра на шах с шейсет фигури, безполезна радост сред най-дълбоката тъга, необходимостта да я отпъдиш като муха, да предпочетеш скръбта, когато единственото, което стига до ръцете ти, е този ключ към радостта, крачка към нещо, от което се възхищаваше и имаше нужда, ключ, отварящ вратата на Морели, света на Морели, и сред цялата тази радост се чувстваше тъжен и мръсен, с уморена кожа и гуреливи очи, с дъх на безсънна нощ, на виновно отсъствие, на липса на дистанция, за да разбере дали е направил добре всичко, което е правил или не е правил тези дни, чуваше хлипането на Мага, ударите по тавана, понасяше студения дъжд по лицето си, развиделяването над „Пон Мари“, киселите оригвания от вино, смесено с тръстикова ракия и водка, и с още вино, усещането, че в джоба му е пъхната ръка, която не е неговата, ръката на Рокамадур, късче нощ, от което се стича слюнка, мокри бедрата му, радостта толкова закъсняла или може би твърде ранна (една утеха: може би твърде ранна, все още незаслужена, но тогава, може би, vielleicht, maybe, forse, peut-être 400, ах, мамка му, мамка му, до утре, учителю, мамка му, безкрайно мамка му, да, в часа за посещения, безкрайно заинатяване на мамка му върху лицето и по света, мамка му на света, ще ви донесем плодове, мамка му гадна на шибаната му мамка, мамка му отвратна на гнусната му мамка, мамка му лайняна на пикливата му мамка, dans cet hôpital Laennec découvrit l’auscultation 401: може би все още… Един ключ, неизразима фигура. Един ключ. Може би все още можеш да излезеш на улицата и да вървиш с ключ в джоба. Може би все още ключът Морели, превърташ ключа и влизаш в нещо друго, може би все още.

— Всъщност това е посмъртна среща, въпрос на дни — каза Етиен в кафенето.

— Тръгвай — каза Оливейра. — Много е лошо да те гоня така, но е по-добре да тръгваш. Предупреди Роналд и Перико, среща в десет в къщата на стареца.

— Лош час е — каза Етиен. — Портиерката няма да ни пусне.

Оливейра извади ключа, завъртя го на един слънчев лъч и му го предаде, сякаш предаваше град.

(–85)

Невероятно е, че от един панталон може да излезе какво ли не, насъбран по джобовете мъх, часовници, изрезки, нащърбени таблетки аспирин, в един миг бъркаш за кърпа, а вадиш умрял плъх за опашката — това е нещо съвсем възможно. Докато отиваше да се обади на Етиен, все още под лошото впечатление от съня с хляба и спомена за друг сън, който изведнъж го бе застигнал, както те застига злополука на улицата, изведнъж пляс и нищо не може да се направи, Оливейра пъхна ръка в джоба на кафявите си кадифени панталони точно на ъгъла на булевардите „Распай“ и „Монпарнас“, разсеяно загледан в сгърчилата се в халата си гигантска жаба — Балзак Роден или Роден Балзак, две мълнии, плътно заплели се в своята враждебна спирала, — и ръката се показа с изрезка от вестник с дежурните аптеки в Буенос Айрес и друга, която се оказа списък с обяви на ясновидки и гледачки на карти. Беше забавно да научи, че госпожа Коломие, унгарска ясновидка (можеше да е някоя от майките на Грегоровиус), живееше на улица „Абес“ и владееше secrets des bohèmes pour retour d’affections perdues 402. Оттук можеше да се мине направо към голямото обещание: Désenvoûtements 403, след което обявата за voyance sur photo 404изглеждаше малко смешна. Етиен, ориенталист аматьор, би се заинтересувал от професор Мин, който vs offre le vérit. Talisman de l’Arbre Sacré de l’Inde. Broch, c. 1 NF timb. B.P. 27, Cannes 405. Как да не се зачуди човек на съществуването на мадам Сансо Medium — Tarots, predict, étonnantes, 23 rue Hermel 406(най-вече защото Ермел, който вероятно е бил зоолог, имаше име на алхимик), и да не открие с южноамериканска гордост категоричното изявление на Анита, cartes, dates précises 407, на Жоана-Жопес (sic) 408, secrets indiens, tarots espagnols 409, и на мадам Хуанита voyante par domino, coquillage, fleur 410. Трябваше непременно да отидат с Мага при мадам Хуанита. Coquillage, fleur! Но не с Мага, вече не. На Мага би й харесало да узнае съдбата си по цветята. _Seule Marzak prouve retour affection 411. Но каква нужда има да се доказва такова нещо? То се разбира веднага. По-добре научният тон на Жана дьо Ни, reprend ses visions exactes sur photogr. cheveux, écrit. Tour magnétiste intégral 412. При гробището Монпарнас, след като ги смачка на топчица, Оливейра внимателно пресметна разстоянието и прати ясновидките при Бодлер от другата страна на оградата, прати ги при Девериа, при Алоизиус Бертран, при хора, достойни ясновидките да погледнат ръцете им, ясновидки като мадам Фредерика, _la voyante de l’élite parisienne et internationale, célèbre par ses prédictions dans la presse et la radio mondiales, de retour de Cannes 413. И при Барбе д’Орвили, приятел, който би ги изгорил всичките, ако можеше, а също, естествено, и при Мопасан, при него също, дано топчицата да е паднала на гроба на Мопасан или на Алоизиус Бертран, но тези неща не можеха да се знаят, когато човек е отвън.