Хулио Кортасар - Игра на дама

… изхождайки донякъде от основните идеи на Езра Паунд, но без педантизма и мешавицата между периферни символи и първостепенни значения.

Трийсет и осем и две. Трийсет и седем и пет. Трийсет и осем и три. Рентгенова снимка (неразбираем знак).

… да знаеш, че малцина могат да се доближат до подобни опити, без да решат, че са нова литературна игра. Benissimo 396. Лошото било, че все още му липсвало твърде много и щял да умре, без да е довършил играта.

— Двайсет и пети ход, черните се предават — каза Морели и отпусна глава назад. Изведнъж бе започнал да изглежда много по-стар. — Жалко, играта беше започнала да става интересна. Вярно ли е, че има индийски шах с по шейсет фигури от всяка страна?

— Напълно е възможно — каза Оливейра. — Безкрайно разиграване.

— Печели онзи, който завземе центъра. В ръцете му са всички възможности и няма смисъл противникът да упорства да продължава играта. Но центърът би могъл да се намира в някое странично квадратче или извън дъската.

— Или в джоба на някоя жилетка.

— Фигури — каза Морели. — Толкова е трудно да се избяга от тях, толкова са красиви. Въображаеми жени, наистина. Бих се радвал, ако разбера по-добре Маларме, неговото усещане за отсъствие и тишина е нещо много повече от крайно средство, то е метафизическа impassé 397. Веднъж, в Херес де ла Фронтера, чух топовен гърмеж от двайсет метра и открих друг смисъл на тишината. А тези кучета, които чуват недоловимо за нас изсвирване… Вие сте художник, струва ми се.

Ръцете се движеха покрай него, събираха една по една тетрадките, изглаждаха някои смачкани листове. От време на време, без да престава да говори, Морели хвърляше поглед на някоя от страниците и я вмъкваше в тетрадките, които всъщност представляваха захванати с кламер листове. Един-два пъти извади молив от джоба на пижамата си и сложи номер на някои от листовете.

— А вие пишете, предполагам.

— Не — каза Оливейра. — Какво да пиша, за това трябва да имаш известна сигурност, че си живял.

— Съществуването предхожда същността — каза Морели усмихнат.

— Щом предпочитате. Но в моя случай не е точно така.

— Вие се изморихте — каза Етиен. — Да си тръгваме, Орасио, ако се заговориш… Познавам го, господине, ужасен е.

Морели продължаваше да се усмихва и събираше страниците, гледаше ги, като че ли ги разпознаваше и сравняваше. Плъзна се леко назад, търсеше по-добра опора за главата си. Оливейра стана.

— Това е ключът от апартамента — каза Морели. — Ще се радвам, наистина.

— Ще направим голяма бъркотия — каза Оливейра.

— Не, не е толкова трудно, колкото изглежда. Папките ще ви помогнат, има система — цветове, цифри и букви. Веднага става ясно. Например тези листчета отиват в синята папка, на място, което аз наричам морето, но това в скоби, това е игра, която ми помага да се оправям по-добре. Номер 52: трябва просто да я оставите на мястото й, между 51 и 53. Арабски цифри, най-лесното нещо на света.

— Но вие лично ще го направите след няколко дни — каза Етиен.

— Спя лошо. И аз съм извън папката. Помогнете ми, щом сте дошли да ме видите. Сложете всичко това на мястото му и аз ще се почувствам много добре тук. Това е страхотна болница.

Етиен гледаше Оливейра, а Оливейра, и така нататък. Човек можеше да си представи учудването им. Истинска чест, толкова незаслужена.

— После опаковате всичко и го изпращате на Паку, издател на авангардистка литература, улица „Арбр Сек“. Знаете ли, че Паку е акадското име на Хермес? Винаги ми се е струвало… Но за това ще говорим друг път.

— Да знаете, че ще сгафим — каза Оливейра — и ще стане страхотно объркване. В първия том имаше едно ужасно сложно място, ей този тук и аз сме обсъждали с часове дали не са объркали нещо при печатането на текстовете.

— Няма никакво значение — каза Морели. — Книгата ми може да се чете, както на човек му скимне. Liber Fulguralis 398, мантически листове и други такива. Най-многото, което мога да направя, е да я подредя така, както на мен би ми било приятно да я прочета. А в най-лошия случай, ако объркате нещо, може и да се окаже съвършена. Шега на Хермес Паку, крилат майстор на фокуси-мокуси и трикове. Харесват ли ви тези думи?

— Не — каза Оливейра. — Нито фокус-мокус, нито трик. И двете ми се виждат доста мухлясали.

— Трябва да се внимава — каза Морели и затвори очи. — Всички гоним чистотата, пукайки старите изрисувани пикочни мехури. Веднъж Хосе Бергамин без малко да се строполи мъртъв, когато си позволих да му изпусна въздуха от две страници, доказвайки му, че… Но внимавайте, приятели, да не би онова, което наричаме чистота…