Хулио Кортасар - Игра на дама

И може би ето тази отделна бележка: „Като говори за Мане и неговата «Олимпия», Лионело Вентури отбелязва, че Мане се отказва от природата, красотата, действието и моралните намерения, за да се съсредоточи върху пластичния образ. Така, без да съзнава, връща модерното изкуство към Средновековието. То е възприемало изкуството като поредица от образи, подменени през Ренесанса и модерната епоха от изобразяване на действителността.“ Самият Вентури (или е Джулио Карло Арган?) добавя: „Иронията на историята е пожелала в същия миг, когато изобразяването на действителността е станало обективно и следователно фотографско и механично, един блестящ парижанин, който искал да прави реализъм, да бъде подтикнат от безмерната си гениалност да върне на изкуството функцията му да създава образи…“

Морели добавя: „Да свикна да използвам израза фигура вместо образ , за да се избегне объркването. Да, всичко съвпада. Но не става дума за връщане към Средновековието или нещо подобно. Грешката е в постулирането на абсолютно историческо време: има различни, макар и успоредни времена. В този смисъл някое от времената на така нареченото Средновековие може да съвпадне с някое от времената на така наречената модерна епоха. И това е времето, уловено и населено от живописците и писателите, които отказват да се опрат на обстоятелствата, да бъдат модерни в смисъла, в който го разбират съвременниците им, а то значи да предпочетат да бъдат анахронични — просто извън повърхностното време на своята епоха, от онова друго време, където всичко придобива качеството на фигура , всичко има стойност като знак, а не като тема за описание, и така се опитват да постигнат творчество, което да изглежда едновременно чуждо или противопоставящо се на времето и историята около него, но при все това ги включва, обяснява ги и в последна сметка ги ориентира към трансцендентността, на която човек се надява“.

(–3)

Видях съд, над който оказваха натиск и даже го заплашваха, за да осъди на смърт две деца — деяние против науката, против философията, против човечността, против опита, против най-добрите и най-хуманните идеи на времето.

Поради каква причина моят приятел мистър Маршал, изровил от реликвите на миналото прецеденти, които биха накарали и дивака да се изчерви от срам, не е прочел тази фраза на Блекстоун:

„Дали дете под четиринайсет години, макар че се смята неспособно да осъзнае culpa prima facie 362, според съда и съдебните заседатели е способно да осъзнае вината и да различи доброто от злото, и може да бъде уличено в престъпление и осъдено на смърт?“

Така едно тринайсетгодишно момиче било изгорено, защото убило учителката си.

Момче на десет и друго на единайсет години убили свои другари и били осъдени на смърт, десетгодишното било обесено.

Защо?

Защото знаело, че между доброто и злото съществува разлика. Било го научило в неделното училище.

(–15)

Как може жертвата да убеди убиеца си, че сянката й няма да витае в сънищата му?

Малкълм Лоури, „Под вулкана“ 363

(–50)

Инспектор от R.S.P.C.A. 364влязъл в една къща и намерил птица, затворена в клетка с диаметър едва осем инча! Собственикът на птицата трябвало да плати глоба от две лири. За да защитим беззащитните създания, се нуждаем от нещо повече от морална подкрепа. R.S.P.C.A. има нужда от икономическа помощ. Обърнете се към Секретариата и т.н.

„Обзървър“, Лондон

(–51)

следобед всички спяха и не беше трудно да слезе от леглото, без да събуди майка си, да се добере на четири крака до вратата, да излезе полека, като вдъхва жадно мириса на влажна земя от пръстения под, да се прокрадне през вратата към пасищата в далечината; върбите бяха пълни с пашкули, Иренео подбираше един доста голям, сядаше до един мравуняк и започваше леко да натиска пашкула от долния му край, докато бубата не подаде глава от копринената си яка, тогава трябваше внимателно да я хване за кожата на врата като коте, да я издърпа лекичко, за да не се повреди, бубата вече беше гола и се гърчеше смешно във въздуха; Иренео я слагаше до мравуняка, лягаше по корем на сянка и чакаше; по това време черните мравки се трудеха усърдно, събираха храна, влачеха отвсякъде живи или мъртви гадинки, някоя мравка разузнавач веднага забелязваше бубата — грамадата мърдаше гротескно, мравката я докосваше с антените си и като че ли не вярваше на късмета си, втурваше се да тича насам-натам и докосваше антените на другите мравки, след минута бубата беше обкръжена и понесена, правеше безполезни движения при опитите си да се освободи от щипките, забиващи се в кожата й, докато мравките я бутаха към мравуняка, влачеха я, на Иренео му доставяше удоволствие преди всичко смайването на мравките при невъзможността да вкарат бубата през отвора на мравуняка, играта се състоеше в това да се подбере буба, по-голяма от входа на мравуняка, мравките бяха глупави и не разбираха, бутаха я от всички страни, искаха да вкарат бубата, а тя се мяташе бясно, сигурно това, което усещаше, беше ужасно, крачката и щипките на мравките по цялото тяло, в очите и по кожата, бореше се в желанието си да се освободи и ставаше все по-зле, защото идваха още мравки, някои забиваха щипките си и не пускаха, докато главата на бубата не започнеше да прониква по малко в отвора на мравуняка; други, идващи отвътре, сигурно дърпаха с всички сили, за да я изтеглят. На Иренео би му харесало да е вътре в мравуняка, за да види как мравките дърпат бубата, като забиват щипките си в очите и в устата й и теглят с всички сили, докато не я вкарат съвсем, докато не я замъкнат в дълбините и не я убият, и не я изядат