Хулио Кортасар - Игра на дама

(–154)

Конкретни неща от едно пътешествие пеша от улица „Гласиер“ до улица „Сомерар“.

— Докога ще продължаваме да датираме „сл. Хр.“?

— Литературни документи, погледнати след двеста години — вкаменели екскременти.

— Клагес е имал право.

— Морели и неговият урок. От време на време е гаден, ужасен, жалък. Толкова думи, за да отмие други думи, толкова мръсотия, за да престане да ухае на „Пиве“, на „Карон“, на „Карван“, на сл. Хр. Може би човек трябва да мине през всичко това, за да си възвърне изгубеното право, изначалната употреба на думата.

— Изначалната употреба на думата (?). Вероятно куха фраза.

— Малък ковчег, цигарена кутия, Харон ще духне лекичко и ще прекосиш локвата, люлеейки се като в люлка. Лодката е само за възрастни. Жените и децата безплатно, едно побутване и вече са оттатък. Мексиканска смърт, захарен череп; „Totenkinder Heder“ 355…

— Морели ще погледне Харон. Един мит срещу друг мит. Какво непредвидимо пътуване през черните води.

— Дама, нарисувана на тротоара — червен тебешир, зелен тебешир. CIEL 356. Тротоарът там, в Бурсако, камъчето, избрано с любов, лекото подритване с върха на обувката, полека, полекичка, макар че Небето е близко, пред нас е целият живот.

— Безкраен шах, толкова е лесно да си го представиш. Но студът прониква през скъсаната подметка, на прозореца на онзи хотел едно палячовско лице прави гримаси през стъклото. Сянката на един гълъб докосва кучешки екскременти — Париж.

— Пола Париж. Пола? Да отида да я видя, faire l’amour 357. Carezza 358. Като лениви ларви. Но ларва означава и маска, Морели е писал някъде за това.

(–30)

4 май 195… (Асошиейтед Прес). Въпреки усилията на адвокатите и последното обжалване, направено на 2-ри този месец, Лу Винсънт беше екзекутиран тази сутрин в газова камера в затвора в Сан Куентин, Калифорния.

… ръцете и глезените, завързани за стола. Главният тъмничар заповяда на четиримата си помощници да излязат от камерата и след като потупа Винсънт по рамото, излезе и той. Осъденият остана сам в стаята, докато петдесет и трима свидетели наблюдаваха през прозорчетата.

… отметна глава назад и пое дълбоко въздух.

… две минути по-късно лицето му се покри с пот, а пръстите му мърдаха, като че ли искаше да се освободи от ремъците…

… шест минути, конвулсиите се повториха и Винсънт отметна глава напред, после назад. На устата му се появи малко пяна.

… осем минути, главата падна на гърдите след една последна конвулсия.

… В десет часа и дванайсет минути доктор Рейнолдс обяви, че осъденият току-що е умрял. Свидетелите, сред които и журналисти от…

(–117)

Морелиана

Въз основа на поредица често противоречащи си хвърчащи бележки Клубът направи извода, че Морели е виждал в съвременното повествование крачка напред към това, което неудачно е наречено абстрактност. „Музиката губи мелодията, живописта губи сюжета, романът губи описанието.“ Вонг, майстор на диалектическите колажи, добави тук следния пасаж: „Интересуващият ни роман е не този, който поставя персонажите в ситуацията, а онзи, който вкарва ситуацията в персонажите. При което те престават да бъдат персонажи, за да станат персони. Има нещо подобно на екстраполация, чрез която те скачат към нас или пък ние към тях. К. на Кафка е неговият читател, или обратно“. Към това трябва да се добави една доста неясна бележка, в която Морели си представя епизод с празни места за имената на персонажите, за да може във всеки отделен случай тази предполагаема абстрактност задължително да се разреши чрез хипотетична атрибуция.

(–14)

В един пасаж от Морели — следното мото от „L’Abbé С“ 359на Жорж Батай: „Il souffrait d’avoir introduit des figures décharnées, qui se déplaçaient dans un monde dément, qui jamais ne pourraient convaincre“ 360.

Бележка с молив, почти не се чете: „Да, понякога страдаш, но това е единственият достоен изход. Стига вече хедонистични романи, предварително сдъвкани, пълни с психология . Трябва да се стремиш към максимума, да бъдеш voyant 361, както искаше Рембо. Романистът хедонист е просто воайор. От друга страна, стига с чисто описателните техники, с «поведенческите» романи — просто филмови сценарии, ненамерили спасение в образите“.

Това се свързва с друг пасаж: „Как да се разказва без кухня, без грим, без намигвания към читателя? Може би като се откажем от предпоставката, че повествованието е изкуство. Да го усетим като гипса, който полагаме върху лицето, за да направим маска. Но лицето трябва да е нашето“.