Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Не, господа, животното не е мечка — заяви Типлър. — Вероятно хората от екипа ви са убити от Panthera tigris 4 4 Тигър. — Б.ред. , но следите са… Приличат на човешки.

— Но човешко същество не би могло да извърши такова кръвопролитие, докторе — за пръв път се обади Диксън.

— Не мога да твърдя нищо със сигурност, след като не разполагам с необходимата информация, господин Диксън — усмихна се Типлър. — Това е дисциплината в науката.

Цивилният се облегна назад и продължи да пуши, без да говори.

Типлър извади от джоба си лупа и внимателно огледа всеки сантиметър от снимката. Накрая тихо каза:

— Следите… Докъде са ги проследили вашите хора, господа?

— Защо? — попита Мадъкс.

— Защото не си съответстват.

— Какво имате предвид?

— Не са на една линия. Тигърът, който е единственият хищен звяр на сушата, действащ с такава ожесточеност, върви или бяга по една и съща схема. Това означава, че двете леви лапи са на една линия. Както и десните. Двете редици с отпечатъци трябва да са близо една до друга. Следите на тази снимка не са и от гризли, макар че приличат на тях по размер.

— Да — съгласи се Мадъкс. — И нашите военни следотърсачи казаха същото. Изгубили са дирите, когато животното е тръгнало по скалите. Почти не остават белези по такъв терен. Съществото сякаш е знаело, че го следят.

— Повечето животни са по-интелигентни, отколкото ние предполагаме, полковник — рече Типлър, присви очи и погледна Диксън, който мълчаливо пушеше. — Не, не е било тигър. Ожесточеността на атаката е сходна с нрава на тигъра, но това същество не е от семейство котки, нито от семейство кучета. Не е и мечка. Не. Звярът, който е направил това… е бил двуног.

Посетителите зачакаха възрастният професор да добави още нещо, но Типлър свали очилата си и ги сложи в джоба на лабораторната престилка. После скръсти ръце и остави гостите да продължат разговора.

— Двуного? — почти враждебно попита Диксън. — Това означава ли онова, което си мисля?

— По всяка вероятност — усмихна се Типлър. — Съществото, което е убило хората ви, върви на два крака, господин Диксън.

— Това е абсурдно — заяви Диксън и отново се облегна назад. — Човешките същества са единствените, които вървят на два крака, докторе. От какво мислите, че са оставени тези следи? От Йети? Дирите сигурно съществуват. Просто се разчитат трудно.

— Да, трудно. — Типлър се намръщи. — Но не е невъзможно. Затова ли дойдохте при мен? Защото вашите хора вече са ви казали, че не им е известно същество, което би могло да извърши подобно злодеяние? И сега вероятно искате да знаете дали има някой неоткрит животински вид?

— Откровено казано, ще призная, че тази мисъл ми мина през ума — отговори Мадъкс. — И позволете да добавя, че положението е много сериозно, докторе. В базите са били убити войници и ние искаме да знаем, как са умрели. И защо .

Типлър отново погледна снимките на кръвопролитието.

— Не мога да отговоря на въпроса ви, господа. Има животински видове, за които се предполага, че са изчезнали преди стотици хиляди години. Въпреки това ние намираме доказателства, че те продължават, да съществуват. Но тези следи не са ми познати. За да се опитаме да отговорим на вашия въпрос, трябва да организираме научна експедиция, да вземем проби от телесните течности, от кръвта, от космите, да направим гипсови отливки на отпечатъците и видеоснимки. Ако имате желание да финансирате експедиция…

— Не можем да го направим — прекъсна го Диксън и стана. — Има фактори, които изключват този вариант. Само искахме да чуем мнението ви, докторе.

Типлър издържа на изпитателния му поглед.

— Мисля, че съществото, което е извършило убийствата, е силно като гризли, бързо като сибирски тигър, дебне като него, а той е най-съвършеният хищник на земята. Нещо повече, щом е успяло да се изплъзне от вашите военни, бих изказал предположението, че има необикновен интелект.

— И така, според вас какво е животното? — попита Мадъкс.

Типлър въздъхна и погледна снимката на следите.

— Най-добре ще е да продължите да проучвате следите, господин Диксън. Но не разбирам защо някои отпечатъци са толкова отдалечени вляво от другите. Не виждам логично обяснение.

Посетителите се спогледаха, после, без да говорят, започнаха да прибират книжата и снимките.

— Ще търсите ли животното? — попита професорът.

— Да — решително заяви Мадъкс.

— Тогава предлагам да намерите човек, който може да го проследи — рече Типлър, сетне се поколеба, сякаш научната страст и личната лоялност се бореха с нещо, дълбоко скрито в душата му. — Познавам такъв човек. Той може да се справи. Но не знам дали ще иска да ви сътрудничи. За да се заеме с нещо, трябва да има причини… които да го удовлетворяват.