Джеймс Хъгинс - Хънтър

Типлър реши да се включи в играта им и да не поглежда Диксън.

— Може би — апатично отговори той.

Мадъкс продължи предпазливо:

— Докторе, искаме да ви зададем няколко въпроса за един вид хищници, които се срещат в Северния Полярен кръг. И по-точно за тези, обитаващи северната част на Аляска. Наскоро изгубихме няколко членове на елитен военен взвод. Били са убити от някакво животно. Искаме да разберем какво е било.

Лицето на Типлър остана безизразно.

— Официалните власти в Аляска вероятно ще ви помогнат много повече от един старец като мен — каза той. — Пък и не съм сигурен какво общо има този случай с професията ми на криптозоолог. Тази наука се занимава с изследването на животни, които се смятат за отдавна изчезнали, но всъщност още съществуват. Като например някои морски влечуги. През 1977 г. японският риболовен кораб „Зуйо Мару“ се натъкна на едно чудовище на триста метра дълбочина в Тихия океан, близо до Крайстчърч, Нова Зеландия. Или като звяра от неизвестен вид, който в началото на осемдесетте години нападна американския кораб „Стърн“ и повреди хидролокатора му. Върху стоманения корпус имаше дълбоки следи от стотици зъби. Всичко беше документирано от Военноморския океански център. Учените стигнаха до интересното заключение, че повредата на хидролокатора е нанесена от неизвестно животно с огромни размери, обитаващо океана.

Мадъкс мълчеше. Чертите на лицето му се изостриха.

— Да, докторе, знаем за тези инциденти. Това със сигурност е потвърждение на… нещо. Но те не са причината за посещението ни.

— Предполагам — усмихна се професорът. — Е, и каква е причината? Зает съм и нямам време за губене.

Тържествено, дори мрачно, Мадъкс сложи на масата няколко цветни снимки, изобразяващи кръвопролития. Типлър нагласи очилата на носа си и се наведе да ги разгледа. Съсредоточи се толкова силно, че за няколко секунди сякаш не беше в стаята, а някъде другаде.

Възрастният човек не каза нищо, докато изучаваше снимките, но се намръщи. Стисна устни, започна да се вглежда по-дълго във всяка фотография, после ги разгледа още веднъж. Накрая взе една, доближи я на няколко сантиметра от очите си, за да проучи детайлите.

— Полковник — каза той, бавно оглеждайки обезобразените тела. — Раните са нанесени от едно и също животно, така ли е?

— Да — без колебание отговори Мадъкс.

— Сигурни ли сте?

— Да, докторе, сигурни сме.

— И откъде сте толкова сигурни? В науката сигурността се определя от изключително строги критерии.

Мадъкс направи гримаса.

— Има неясни видеоснимки. Не се вижда почти нищо, но все пак дават представа за съществото. Не можахме да разберем какъв е видът. И въпреки онова, което казах преди, не сме сигурни дали е едно, или са две.

Без да отговори, Типлър прерови снимките на убитите войници и избра най-ужасяващата. Посочи раните на войника и измърмори:

— Това не е дело на Ursus arctos horribilis 3 3 Кафява мечка (Ursus arctos) — обитава равнините и планинските райони на Европа, Азия и Северна Америка, среща се често в северните райони (Камчатка, Аляска). Подвид е мечката гризли. Достига до 2,50 м. височина и 600 кг. тегло. Всеядни са, колкото по’ на север обитават, по-често са месоядни. — Б.ред. .

Мадъкс явно се опитваше да проявява търпение.

— Може ли да бъдете по-точен, докторе?

— Не е… гризли.

Типлър взе снимка, на която се виждаха следи по твърда почва. Дългите отпечатъци водеха по права линия по брега и изчезваха в далечината. Но някои бяха отдалечени на метър един от друг и криволичеха. Брегът на потока бе осеян с големи камъни.

— Странно — озадачено отбеляза възрастният професор.

— Кое? — попита Мадъкс.

— Начинът, по който следите прекъсват.

— Така казаха и нашите следотърсачи, докторе. Смятате ли, че може да са били две животни?

Типлър се замисли.

— Не съм специалист по проследяване, полковник Мадъкс. Не мога да бъда сигурен, но мисля, че в този… инцидент не са замесени две същества.

— Тогава как си обяснявате факта, че някои следи са твърде отдалечени от другите?

— Вече ви казах, че не мога да обясня това явление.

Мадъкс се съсредоточи.

— Убеден сте, че това не е дело на гризли, така ли, докторе? Нито на полярна мечка. А може би е било тигър?

— Не е гризли, нито кафява мечка. Гризли има пет дълги пръста, а това животно е с четири дълги и един по-малък. Но отпечатъкът определено напомня на… хуманоиден. И това е адски странно.

Настъпи продължително мълчание.