Джеймс Хъгинс: Хънтър

Криптозоологията беше почти непозната област в биологията. С тази наука се занимаваха десетина учени на планетата. Малцина знаеха, че изобщо съществува. Нейната цел беше да установи дали видове, които се смятат за изчезнали, още обитават земята.

През различните етапи на кариерата си Типлър бе постигнал значителен успех. През 1983 година той бе открил последните оцелели кондори Атакама в Андите в Чили, а по-късно — така наречените слепи каменни риби в крайбрежните води на Гренландия. Този най-отровен от всички вид се смяташе за изчезнал от времето на палеолита, но Типлър разви теория, според която рибите още живееха във водите на Източногренландското течение 2 2 Източногренландско течение — студено течение в Северния Ледовит океан край източните брегове на Гренландия. Движи се от север на юг. — Б.ред. . Той дори изказа предположение, че слепите, бодливи каменни риби обитават и Полярния кръг, където са защитени от огромните ледени блокове на полюса. Но липсата на средства осуети по-нататъшно научно изследване.

Тези поразителни открития му донесоха световно признание и привлякоха вниманието на неколцина богати филантропи, които подкрепиха финансово уникалната му инициатива. И така, с помощта на значителни субсидии, на по-голям и по-добре обучен персонал той основа института „Типлър“. Сега, десет години по-късно, доктор Типлър бе международно признат като водещ специалист в света по непознатите видове. Спечели си слава и като познавач на смъртоносните змии, риби и паяци и за своя изненада установи, че притежава забележителна проницателност да определя молекулните характеристики на всеки вид отрова.

Отначало изследването на отровите беше само начин да помогне на ограничения брой медицински институции, които проучваха нови видове отрови. Но работейки с Центъра за контрол на заболяванията, Типлър се присъедини към кръстоносния поход и синтезира десетина ефикасни противоотрови. Това не попречи на основното му занимание. Макар че беше търсен автор, лектор и изследовател, най-голямото му удоволствие си остана биологията.

От време на време помощта му търсеха агенции, които не се занимаваха с наука. И той се отзоваваше. Веднъж Централното разузнавателно управление му възложи да разработи серум срещу смъртоносна отрова, използвана в някои страни в Средния изток. Типлър се справи със задачата, но повече не чу нищо по този въпрос. Друг път американската армия го помоли, при това доста настоятелно, да идентифицира вещество в създадените от тях антибактериални серуми, които даваха нежелани странични ефекти. Типлър постигна успех и в тази задача и в процеса на синтез на серума бяха внесени изменения. И после пак не чу нищо по въпроса. Но знаеше, че отново ще го потърсят. Така и стана.

Лека усмивка озари лицето му.

Пред него стоеше полковник, разпозна чина по сребърните дъбови листа на униформата. Другият беше майор, а третият мъж — представител на неизвестна организация, облечен в обикновени цивилни дрехи. Типлър насочи вниманието си към него. Поздрави посетителите, а цивилният, който стоеше най-отзад, запали цигара и седна на стола.

— Доктор Типлър, аз съм полковник Боб Мадъкс — ясно и отчетливо изрече ниският, сивокос мъж. — Това е майор Престън Уесткът. И господин Диксън, представител на Министерството на вътрешните работи.

Типлър се усмихна, докато преценяваше с поглед полковника. Военният се държеше властно, с пълно съзнание за високия си ранг. Отличителните знаци на униформата бяха толкова добре излъскани, че не можеха да останат незабелязани дори от цивилни лица. Лицето му беше топчесто, а коремът издуваше куртката. Докато говореше, държеше ръцете си зад гърба.

— Благодаря, че дойдохте веднага, докторе. Уверявам ви, че няма ви отнемем много време.

Нещо в гласа на Мадъкс внушаваше, че Типлър няма друг избор, освен да го изслуша. Но докторът не показа раздразнението си и седна срещу загадъчния Диксън.

— Винаги съм готов да помогна на военните, полковник — любезно каза ученият. — Всъщност, както може би знаете, току-що приключих работата си с един военен научноизследователски екип по съставянето на нови правила за оцеляване в Арктика. Затова, моля ви, продължете.

Мадъкс явно беше шефът, а Уесткът присъстваше, за да придаде официалност на срещата или за да запамети разговора. Типлър още не можеше да разбере каква е ролята на Диксън.

— Опитът ви в Арктика е отчасти причината за посещението ни. Разбрахме, че сте най-добрият криптозоолог в света — рече Мадъкс и застана пред масата. — Ето защо се надяваме, че ще можете да ни помогнете да се справим с… възникналото положение.