Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Не сме глупаци, господин Хънтър. Вече се опитахме да го направим. Но в онзи регион има изобилие от животни — лосове, мечки, елени и вълци. Толкова са много, че проследяването по топлинен отпечатък е безполезно. Нужен ни е човек, който може да проследи онова особено същество. Защото ако стигне до гъсто населен район, не знам дали ще можем да го спрем. Ще загинат десетки, вероятно стотици хора. — Мадъкс умолително вдигна ръце. — Знам, че не се подчинявате на военно командване. Нито пък, ако откажете, мога да ви задължа да ни сътрудничите, пряко волята ви. Но ви моля като човек, при това почтен, да ни помогнете. Всъщност ви моля да ни съдействате да намерим онова същество и… и да го убием.

— Вашите хора не са ли достатъчно?

— Не — категорично отговори Мадъкс. — Те вече се опитаха и не успяха. Загинаха. Резултатите бяха… обезсърчителни, меко казано.

Хънтър се втренчи в празното пространство и дълго мълча.

— Събрали сме боен екип за ликвидиране на съществото — добави полковникът. — Не е задължително да участвате в този аспект на операцията. Само искаме да намерите този звяр и да дадете възможност на хората ни да си свършат работата. Ще присъствате като наблюдател. Членовете на екипа са изключително способни професионалисти. Ще бъдете в безопасност. Всъщност, това ще бъде най-безопасната операция, която сте предприемали досега. Научихме, че сте склонен да поемате рискове.

Хънтър стана и се обърна с гръб към гостите.

Погледна през прозореца, търсейки с поглед очертанията на гората, навън вече притъмняваше. Огледа се и за Призрак, макар да знаеше, че вълкът ще остане невидим, освен ако не пожелае да го видят.

Призрак беше някъде там. Не помръдваше, чакаше и слушаше всяка дума. Ако някой нападнеше Хънтър, огромното черно животно щеше да връхлети в хижата като буря, с извадени нокти и оголени зъби и Господ трябваше да се притече на помощ на всяко живо същество, изпречило се на пътя му. Хънтър вече беше взел решение, но бавеше отговора си, защото нещо го безпокоеше.

— Добре — най-сетне каза той. — Но за тази задача ще ми бъде необходим Призрак.

Настъпи мълчание.

— Както кажете — рече Мадъкс. При самото споменаване на вълка в гласа му се долови изнервена нотка.

— И няма да се подчинявам на военни заповеди и на официални лица. Ако ще ръководя издирването, не искам никой да оспорва решенията и методите ми. И без това ще бъде трудно. Не желая да получавам заповеди от човек, който не разбира какво се опитвам да направя.

— Разбира се. Ще гарантирам авторитета ви в определени сфери. Екипът е сформиран да действа само в случай, че откриете съществото.

Хънтър отново се вторачи в бавно сгъстяващия се мрак. Във въздуха се носеше ухание на хлад и дъжд. Но той долавяше и нещо друго — предчувствие за опасност.

Хънтър не можеше да определи усещането. Но трябваше да вземе решение. Съзнаваше, че е застрашен животът на невинни хора. Нямаше друг избор.

— Уредете нещата и ми се обадете — каза той.

— Добре — отговори Мадъкс. — Имайте предвид, че това ще стане съвсем скоро. Може би още утре.

— Чудесно — рече Хънтър и за последен път погледна Диксън.

Очите на агента бяха скрити зад черните очила. На изнуреното му лице играеше лека усмивка. Хънтър внезапно разбра, че онова, което го безпокои, се крие в мрака.

Географските карти сякаш свършваха до безпощадната граница от вечен лед — тундра, глетчери и въздух, смразяващи кожата. Хънтър бе ходил по тези места и знаеше, че там е лесно да се умре.

Безброй пътешественици, търсачи на приключения и дори местни жители на Аляска бяха изгубили живота си на безмилостната територия на Брукс Рейндж. Хънтър не подценяваше суровите условия. Знаеше, че човек може да оцелее в тези планини, ако проявява предвидливост и предпазливост. Липсата на тези качества можеше да има само една последица. Тези земи изобилстваха от легенди за хора, които бяха пренебрегнали съветите и бяха отишли неподготвени в планините. И повече никой не ги беше видял.

Хънтър знаеше каква екипировка е необходима. Пушка с голям калибър с телескопичен мерник, ловджийска пушка, достатъчно боеприпаси, консервирана храна, брадва, секира, нож и джобно ножче за белене на плодове, палатка, топографска карта на местността, на която са отбелязани федералните спасителни пунктове, компас, въже, мушама, кибрит и кремък за палене на огън, аптечка за първа помощ, зърно за две товарни мулета и един кон и радиопредавател.