Паулу Коелю - Победителят е сам

— Може ли да тръгваме вече? — пита внимателно мъжът.

— Само още минутка.

— Ще закъснеем.

Но Габриела повече не може да сдържа плача си, напрежението, страха, ужаса от онези току-що изживени три минути. Хълца и хлипа — гримът вече е без значение, тя, така или иначе, ще бъде гримирана отново. Мъжът й подава ръка, за да не се спъне с високите си токчета. Двамата вървят през площада, който води към „Ла Кроазет“, врявата на тълпата е все по-далече, а хлипанията й са все по-силни. Изплаква всичките си сълзи, сподавяни през целия ден, през последната седмица, през годините, когато е мечтала за този момент, който свърши, преди се опомни.

— Извинете — казва на мъжа, който я придружава. Той я погалва по главата. Усмивката му изразява нежност, разбиране и съчувствие.

Най-накрая беше разбрал, че е невъзможно да търси щастието на всяка цена — животът вече му беше дал максимума и той започваше да осъзнава, че винаги е бил щедър към него. Сега, до края на дните си, щеше да се посвети да разравя скритите в страданието му богатства и да се възползва от всяка секунда радост така, сякаш е последната.

Беше победил изкушенията. Закриляше го духът на момичето, което идеално разбираше неговата мисия и вече започваше да му отваря очите за истинските причини за това идване в Кан.

За миг в онази пицария, докато си припомняше чутото от записите, Изкушението го обвини, че е умствено неуравновесен човек, който си въобразява, че в името на любовта му е позволено всичко. Но, слава богу, най-трудният момент вече беше в миналото.

Той е съвсем нормален. Работата му изисква дисциплина, графици, търговски нюх, планиране. Много от приятелите му казват, че напоследък е по-затворен отпреди, но те просто не знаят, че винаги си е бил такъв. Фактът, че е бил принуден да ходи по разни тържества, сватби и кръщенета, да се преструва, че се забавлява, докато играе голф в неделя — всичко това е само стратегия в търсенето на професионална цел. Винаги е мразел светския живот, където хората крият зад усмивките истинската тъга на душите си. Не му беше трудно да научи, че Суперкласата е толкова зависима от успеха си, колкото един наркоман от дрогата, и същевременно доста по-нещастна от хората, които просто мечтаят за дом, градина, дете, което си играе, чиния с храна на масата и запалена камина през зимата. Те осъзнават своите предели, знаят, че животът е кратък. За какво им е да вървят напред?

Суперкласата се опитва да продава своите ценности.

Нормалните човешки същества се оплакват от божията несправедливост, страдат, когато гледат как другите се забавляват, и не разбират, че всъщност никой не се забавлява, че всички са притеснени и неуверени, всички прикриват огромен комплекс за малоценност зад бижутата, колите и пълните с пари портфейли.

Игор е човек с по-непретенциозен вкус, въпреки че Ева все недоволстваше от начина му на обличане. Но за какво му е да си купува безбожно скъпа риза, като и бездруго етикетът й е скрит на врата? Какво е предимството да се ходи в модните ресторанти, след като там не се казва нищо важно? Ева обикновено му натякваше, че не е достатъчно разговорлив на служебните тържества и бизнес вечерите, на които бе принуден да ходи. Игор се опитваше да промени поведението си, насилваше се да бъде по-общителен, но всичко му се струваше безинтересно. Гледаше хората край себе си, които не спираха да говорят, сравняваха цените на акциите си, хвалеха се с чудните си нови яхти, правеха дълги коментари относно художниците експресионисти само защото бяха записали думите на екскурзовода при посещението на музея в Париж, твърдяха, че някой писател е по-добър от друг, понеже бяха попрехвърлили критиките, тъй като нямаха време за самите книги.

Всички бяха много начетени. Всички бяха много богати. Всички бяха изключително обаятелни. И всички в края на деня се питаха: „Не е ли време да спра?“ И всички си отговаряха: „Ако го направя, животът ми ще изгуби смисъл.“

Сякаш знаеха какво представлява смисълът на живота.

Изкушението изгуби битката. Искаше да го накара да повярва, че е луд — едно е да планираш пожертването на определени хора, но съвсем друго е да имаш способности и кураж да го осъществиш. Изкушението казваше, че всички мечтаем да извършваме престъпления, но само онези с умствени отклонения превръщат в действителност тази своя зловеща идея.

Игор си е съвсем добре с ума. Преуспял е. Само да искаше, можеше да наеме някой професионален убиец, най-добрия в света, за да изпълни задачата и да прати съобщенията на Ева. Можеше да се свърже с най-добрата рекламна агенция в света и след година за него да пишат не само в икономическите списания, но и в онези, които отразяват успеха и блясъка. Тогава бившата му жена със сигурност щеше да осъзнае последиците от погрешното си решение, а той щеше да намери точния момент да й прати цветя и да я помоли да се върне — щеше да й прости. Имаше връзки във всички социални прослойки, от собствениците на фирми, които са стигнали до върха с много усилия и упорство, до престъпниците, които никога не са имали шанса да покажат добрата си страна.