Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Излязох от безлюдната дневна. На тавана на коридора бяха монтирани лампи по последна дума на техниката. Как беше успял да прокара електричество тук? С трансформатор? С генератор? На каква мисъл трябваше да ме наведе това? Че е сръчен? Че има връзки с местната електрическа компания?

Колко време му е отнело да приведе подземната изба в този вид? Да я благоустрои така? Да превърне фантазията си в реалност?

Пространството беше голямо. Навлязохме в дълъг коридор, който завиваше надясно от дневната. От двете му страни имаше врати, затворени отвън с катинари като затворнически килии.

— Трябва да си пазим гърбовете — казах на Сампсън. — Аз влизам във врата номер едно.

— Аз винаги ти пазя гърба — прошепна той.

— Пази и своя.

Приближих се до първата врата.

— Полиция! — извиках. — Аз съм детектив Алекс Крос. Всичко ще бъде наред.

Изкъртих първата врата и погледнах вътре. Искаше ми се да видя Нейоми. Молех се да е тя.

— Ама че глупаци — каза Джентълмена, груб и нетърпелив, както винаги. — Панаирджийски клоуни с черни мутри.

Казанова се усмихна накриво, с нарастващо раздразнение от Джентълмена.

— Какво, по дяволите, очакваш? Мозъчни хирурзи от елитните клиники във Вашингтон? Те са две най-обикновени улични ченгета.

— Може и да не са чак толкова обикновени. Все пак откриха къщата. И сега са вътре.

Двамата се огледаха зорко, излизайки от скривалището си сред близките дървета. Те бяха вървели по петите на детективите цял следобед, като ги следяха с бинокли. Плетяха заговор, планираха действията си, но заедно с това си играеха с жертвите. Бяха много внимателни, приближавайки се към финалната схватка.

— Защо не доведоха и останалите? Защо не доведоха ФБР? — попита Рудолф. Той винаги се интересуваше и от най-малката подробност и подчиняваше всичко на логиката см. Логическа машина, машина за убиване, без човешко сърце.

Казанова отново погледна през мощния немски бинокъл. Виждаше отворения капак, водещ към подземната къща — шедьовъра, който той и Рудолф бяха построили със собствените си ръце.

— Заради полицейската си надменност — най-сетне отговори той на въпроса на Рудолф. — В известен смисъл те са като нас. Особено Крос. Вярва само на себе си и на никой друг.

Той хвърли поглед Към Уил Рудолф и двамата се усмихнаха. Иронията си я биваше. Двамата детективи срещу тях двамата.

— Крос сигурно си мисли, че ни разбира — нас и нашите взаимоотношения — каза Рудолф. — И може би наистина ни разбира.

След онзи случай в Калифорния, когато беше на косъм от смъртта, Джентълмена бе започнал да развива прогресивна параноя по отношение на Алекс Крос. В края на краищата Крос го бе проследил и това го плашеше. Но от друга страна, Рудолф смяташе Крос за интересен съперник. Той изпитваше удоволствие от състезанието, от тръпката на лова.

— Разбира някои неща, вижда елементи от цялото и затова си въобразява, че знае повече, отколкото му е ясно в действителност. Само запази търпение и ще накараме слабостта му да лъсне.

Казанова беше убеден, че докато и двамата пазят спокойствие, докато премислят внимателно всичко, те ще побеждават и никога нямаше да бъдат заловени. Така беше от години, от онзи първи ден, в който се срещнаха в университета „Дюк“.

Казанова знаеше, че Уил Рудолф е действал нехайно в Калифорния. Тази смущаваща тенденция се бе проявила у него още когато беше блестящ студент по медицина. Приятелят му беше нетърпелив. Той уби Роу Тиърни и Том Хъчинсън по глупаво сантиментален и мелодраматичен начин. Тогава за малко да го заловят. Бяха го разпитвали в полицията и го брояха за един от най-сериозните заподозрени в онзи прочут случай.

Казанова отново се замисли за Алекс Крос, преценявайки силните и слаби страни на детектива. Крос беше внимателен и добър професионалист. Винаги обмисляше нещата, преди да действа. Определено беше по-умен от останалите в тайфата. Ченге, но и психолог. Той намери скривалището. Той стигна чак дотук, по-близо от всички други.

Джон Сампсън беше по-импулсивен. Той бе слабата брънка, макар че определено не правеше такова впечатление. Беше физически силен, но щеше пръв да се прекърши. А прекърши ли се Сампсън, това ще прекърши и Крос. Двамата бяха близки приятели, изключително чувствителни във взаимоотношенията си.

— Беше глупаво да се разделяме преди година, да тръгваме по различни пътища — каза Казанова на единствения си истински приятел на този свят. — Ако не бяхме започнали да се съревноваваме и да играем егоцентрични игри, Крос никога нищо нямаше да узнае. Нямаше да открие теб, а ние нямаше да бъдем принудени сега да убием момичетата и да разрушим къщата.