Джеймс Патерсън: Целуни момичетата

Гневно смъкна смъртната маска. Грешката си беше изцяло нейна. Сега щеше да му се наложи да смени персонажа. Налагаше се да спре да бъде Казанова.

Налагаше се да бъде самият той. Милосърдното му друго „аз“.

Става дума за Нейоми. Нашата Шуши е изчезнала, Алекс.

Най-напрегнатото в историята на семейство Крос извънредно съвещание бе проведено в кухнята, където от край време се провеждат подобни мероприятия. Нана направи още кафе, а също и билков чай за себе си. Първо сложих децата в леглото. После отворих чисто нова бутилка „Блек Джак“ и налях солидни дози уиски на всички.

Научих, че двайсет и две годишната ми племенница е изчезнала в Северна Каролина преди четири дни. Тамошната полиция беше изчакала прекалено дълго, преди да се свърже със семейството ни във Вашингтон. Като полицай ми беше трудно да проумея това. Два дена бяха съвсем нормален срок при случаи с изчезнало лице. Четири дена бяха абсурд.

Нейоми Крос беше студентка по право в университета „Дюк“. Тя сътрудничеше на „Юридически преглед“ и беше една от най-добрите във випуска си. Беше гордостта на всеки от нашето семейство, включително и на мен самия. Бяхме й измислили прякор още когато беше на три или четири години. Шуши. Винаги се гушкаше във всеки, когато беше мъничка. Обичаше да прегръща и да бъде прегръщана. След смъртта на брат ми Арон аз помогнах на Сила да я отгледа. Не беше трудно — Шуши по природа беше сладка и забавна, дружелюбна и толкова умна.

Шуши бе изчезнала! В Северна Каролина! Вече четири дни!

— Говорих с един детектив на име Ръскин — каза Сампсън на групата в кухнята. Той се опитваше да не се държи като улично ченге, но не му се удаваше. В момента работеше по случая. Решителен и сериозен. Типичният за Сампсън втренчен поглед. — Останах с впечатлението, че е добре информиран за изчезването на Нейоми. По телефона ми звучеше като доста оправно ченге. Има обаче нещо странно. Каза, че за изчезването е съобщила една нейна приятелка от юридическия колеж. Името й е Мери Елън Клук.

Познавах приятелката на Нейоми. Бъдеща адвокатка от Гардън Сити, Лонг Айлънд. Нейоми я е водила няколко пъти у дома във Вашингтон. На една Коледа отидохме заедно в Кенеди Сентър да слушаме „Месия“ на Хендел.

Сампсън свали тъмните си очила и ги остави настрана, което е необичайно за него. Той имаше слабост към Нейоми и беше не по-малко потресен от останалите. Тя наричаше Сампсън „Негова Безпощадност“ и „Неумолимия“, а нейните заяждания му доставяха удоволствие.

— Защо детектив Ръскин не ни се е обадил по-рано? Защо тези хора от университета не са ме извикали? — попита снаха ми. Сила е на четирийсет и една. Позволила си е да достигне солидни пропорции. Съмнявах се дали има метър и шестдесет на височина, но сигурно тежеше към деветдесет килограма. Беше ми казала, че вече не й трябва да бъде привлекателна за мъжете.

— Още не зная отговора — отвърна Сампсън. — Те са казали на Мери Елън Клук да не ни се обажда.

— Какво обяснение даде Ръскин за забавянето? — попитах Сампсън.

— Каза, че обстоятелствата го налагали. Не ми даде никакви допълнителни подробности, колкото и убедително да настоявах.

— Каза ли му, че може да се стигне до личен разговор с него?

Сампсън кимна.

— Ъхъ. Той отговори, че резултатът би бил същият. Казах му, че се съмнявам в това. Каза: добре. Хич не се притесни.

— Черен ли е? — попита Нана. Тя е расист и се гордее с това. Казва, че е твърде стара, за да бъде социално или политически благовъзпитана. Тя не че не харесва белите, ами просто не им вярва.

— Не, но не мисля, че това е проблемът, Нана. Има нещо друго. — Сампсън погледна през кухненската маса към мен. — Струва ми се, че той не можеше да говори.

— ФБР? — попитах аз. Това е обичайното предположение, когато нещата станат прекалено потайни. ФБР разбира по-добре от телефонната компания, „Вашингтон Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“, че информацията е сила.

— Възможно. Ръскин не щя да го признае по телефона.

— Най-добре да поговоря с него — казах. — За предпочитане е лично да го сторя, не мислиш ли?

— Така ще е най-добре, Алекс — обади се Сила от нейния край на масата.

— Май ще трябва да се прикача и аз — каза Сампсън и се озъби като хищен вълк, какъвто си е.

В претъпканата кухня последваха мъдри кимвания и поне едно алилуя. Сила заобиколи масата и ме прегърна. Снаха ми се поклащаше като голямо разклонено дърво по време на буря.

Сампсън и аз тръгвахме на юг. Отивахме да върнем Шуши при нас.