Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част I - Предсказанието)

Царят на Понт скоро се убеди колко са полезни браковете по сметка. Тъстът му Гордий скрои заговор със сестра му Лаодика и двамата убиха мъжа на Лаодика, царя на Кападокия, поставяйки едва проходилия Ариарат VII на престола и осигурявайки на Митридатовата сестра поне петнайсетина години безметежно регентство. В действителност щеше да управлява чичото на малкия Ариарат. Но изведнъж Лаодика Кападокийска, която мечтаеше да управлява, независимо от Митридат и вярното му куче Гордий, се поддаде на увещанията на витинския цар Никомед и се отвърна от брат си. Гордий избяга в Понт, Никомед се провъзгласи за цар на Кападокия, но предвидливо остана в родната Витиния, позволявайки на новата си жена Лаодика да върши, каквото си иска в Кападокия, стига да забрави някогашното приятелство с Понт. Подобно състояние на нещата бе добре дошло за амбициозната Лаодика. Единственият й проблем беше синът й, който бе станал на десет години и както повечето царски наследници в Изтока от малък развиваше качества на самодържец и не желаеше регентка, пък била тя и родната му майка. За известно време Лаодика сложи край на илюзиите му, но не и на амбициите му. Месец по-късно Ариарат се представи на чичо си Митридат в Амазия, а още месец по-късно чичо му го върна на престола му в Мазака. Съществената разлика между царство Понт и царство Кападокия бе, че първото поддържаше винаги армията си в готовност, а второто — не. Лаодика беше осъдена на смърт, убита пред очите на брат си; с един удар беше сложен край на влиянието на Витиния върху делата на Кападокия. Единственото, което не успя Митридат, бе да убеди десетгодишния Ариарат VII да приеме обратно у дома Гордий. Детето твърдеше, че не иска да има нищо общо с убиеца на баща си.

Цялата тази кападокийска бъркотия заемаше само малка част от вниманието на младия цар на Понт; още през ранните години на своето управление той насочи огромната си енергия най-вече за създаването на многобройна и способна на действие армия, както и за съответното увеличаване на доходите в понтийската хазна. Макар и да играеше ролята на див звяр, младият Митридат беше човек, който мислеше за бъдещето, и въпреки привидната си самонадеяност и позьорство имаше точна преценка за собствените си сили.

С шепа от понтийските аристократи, много от които му се падаха близки роднини — чичо му Архелай, чичо му Дифант, братовчедите Архелай й Неоптолем, — той се качи на кораб от пристанището в Амиз и предприе дълго пътешествие покрай източните брегове на Евксинския понт. Пътуваха инкогнито, сякаш бяха гръцки търговци, търсещи нови търговски връзки. Навсякъде, където корабът спираше, те слизаха и подробно изучаваха местността, което не беше лесна работа, тъй като срещаха все неуки и необразовани люде. Трапезунт и Риз отдавна бяха плащали данък на понтийския цар, а и формално се водеха част от владенията му, но на изток от тези преуспяващи градчета, извличащи своята печалба от богатите сребърни мини навътре в сушата, започваше същинска „тера инкогнита“.

Експедицията разучи легендарната Колхида, където река Фазис се влива в морето и където местните жители провесват напреко на течението й овчи руна, за да отсяват многобройните късчета самородно злато, идещо от Кавказ. За новодошлите гледката, която представляваше великата планина, щеше да си остане незабравима, защото за пръв път им се случваше да разберат, че планинските земи на Понт и Армения не са най-високите части на света. Ветровете постоянно ги засипваха със сняг, а изтощените пътници не си даваха и минутка покой, страхувайки се да не бъдат изненадани от наследничките на легендарните амазонки, които преди векове били прокудени от родните си места в долината на река Термодон, днес част от Царство Понт.

Лека — полека Кавказ оставаше зад гърба на платнохода и от полите му на север се разгръщаха безкрайните равнини на скитите и сарматите, все многобройни народи, чиито буйни нрави с вековете гърците бяха успокоили не по пътя на силата, а чрез своите традиции и култура, които разпространяваха чрез колониите си по бреговете на Скития и Сарматия. За варварите от севера гърците оставаха едно екзотично, неустоимо предизвикателство.

Там, където делтата на река Варданес 3 3 Днешен Кубан. — Б.пр. разсичаше на две морския бряг, корабът на цар Митридат навлезе в огромното и почти отвсякъде заобиколено със суша езеро, носещо името Меотис 4 4 Днешното Азовско море. — Б.пр. , обиколи бреговете му, образуващи нещо като триъгълник, и се натъкна на устието на най-могъщата река в света — легендарната Танаис 5 5 Днешен Дон. — Б.пр. . Пътешествениците щяха да чуят още много имена на големи реки — Ра, Удон, Бористен, Хипанис 6 6 Днешните Волга, може би Северен Донец, Днепър и Бут. — Б.пр. , — както и легендите за обширното море на изток, наричано Хиркан или Каспиум.