Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Щом се захвана редовно да плува, и формата му бързо започна да се възвръща. Другото, което го подтикваше по-бързо да оздравява, бяха множеството римски юноши, които се упражняваха в езда и ръкопашен бой по ливадите на Марсово поле; Марий си рече, че е крайно време и малкият Цезар да започне с военното си обучение. Това беше паметен миг в живота на Гай Юлий Цезар, чиято най-голяма мечта най-сетне се сбъдваше. Още в мига, в който го хвърлиха на гърба на едно доста буйно жребче, момчето доказа, че е роден ездач, а когато двамата с чичо му хващаха дървените мечове да се дуелират, дори взискателният Марий не можеше да му открие грешка. Постепенно Цезар стигна до най-трудната част от войнишкото изкуство — да хвърля пилума , късото римско копие. Както и останалите елементи на обучението, и този не затрудни момчето, което неизменно улучваше целта. Когато Марий стана достатъчно уверен в силите си, той започна да го води със себе си в реката, където скоро го научи да плува. Часовете, прекарани на брега на Тибър, бяха най-приятните за малкия Цезар. Тогава чичо му изпадаше в спомени за миналото и споделяше повечето от идеите си за идеалния пълководец.

— Повечето военачалници губят сраженията, преди още да са ги започнали — говореше веднъж Марий на Цезар, докато двамата, завити в ленени чаршафи, чакаха да изсъхнат.

— Как така, Гай Марий?

— Обикновено има два начина да го постигнат. Единият е, че до такава степен нямат понятие от смисъла на командването, че се задоволяват с това да покажат на легионите врага отсреща и да ги пратят да се бият, както рами знаят. Вместо да поемат нещата в свои ръце, подобни пълководци просто си стоят отзад и чакат да видят какво ще стане. Другите пък са тяхната пълна противоположност — хора, изучили доста наръчници по военно изкуство или пък запомнили и последния съвет на началниците, когато са служили като кадети. Да водиш стратегия, преписана дословно от книгите, е все едно сам да си търсиш разгром! Всеки противник, всеки поход, всяка битка, Гай Юлий, е нещо напълно уникално и неподлежащо на схематизиране. Разбира се, нощта преди сражението пълководецът е длъжен да състави някакъв общ план и да го обмисли сериозно. Но в никакъв случай да не се осланя единствено на него. Крайният план трябва да се оформи в съзнанието му едва когато слънцето озари бойното поле с всичките му подробности, когато врагът се покаже и проличат неговите слабости. Едва тогава трябва да вземеш решенията си. Да се уповаваш на стари сведения или предварително изградени представи, може да се окаже пагубно за цялата ти армия. А нещата ще продължат да се променят и по време на самата битка. Всеки миг е посвоему уникален! От началото на схватката до нейния край могат да се случат толкова много неща: духът на войниците ти да падне, земята в краката им да омекне по-бързо от очакваното, да се надигне прахоляк, който да закрие цялата гледка, враговете ти да поднесат някоя изненада или в последния момент да откриеш нови слаби места както в своите, така и в техните позиции — започна да изброява Марий.

— Никога ли не е възможно да спечелиш победа, спазвайки напълно предварителния си план? — искаше да знае Цезар, на когото очите святкаха от желание да научи нещо повече за войната.

— Е, случвали са се и такива неща! Но да ти кажа честно, колкото на кокошките им поникват зъби в клюновете. Винаги да помниш, че независимо от това, колко време си обмислял плана си, независимо от това, колко е сложен и подробен, трябва да си оставиш някаква вратичка, ако се наложи, за броени секунди да го обърнеш с главата надолу! Ето защо ще ти дам още един съвет, също толкова важен, колкото първия: гледай планът ти винаги да е възможно най-прост. Простите схеми винаги са работели по-успешно от главозамайващите комбинации. Ако не за друго, то, защото всеки пълководец зависи от това, колко бързо може да предаде заповедите на подчинените си. А колкото по-долу слизаш по офицерската йерархия, толкова по-трудно ще ти е да обясниш какво точно възнамеряваш да правиш.

— Изглежда, че за да успее, един пълководец трябва да разчита на безупречно обучени войници и офицери — замисли се Цезар.

— Точно така! — потвърди старият воин. — Ето защо добрият пълководец винаги се обръща със слово към войниците преди началото на сражението. Не за да повдига бойния дух, както обикновено се мисли, млади Цезаре. А за да разберат и последните легионери в армията какво точно смята да постигне началникът им. Ако войниците знаят какъв е общият план, то те по-лесно ще изпълняват заповедите, получени от преките им началници.