Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Венец от трева (Част III: Омразата): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Венец от трева (Част III: Омразата)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Венец от трева (Част III: Омразата) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Венец от трева (Част III: Омразата)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Да напусне къщата, където бе прекарал последните двайсет и пет години от живота си, бе за Сула още една промяна, която цялото му същество горещо желаеше. Най-после убиецът на Клитумна и Никополис щеше да избяга от призраците им, досадният Стих повече нямаше да го преследва в таблиния, Юлила, Марция и Елия, събрали се сякаш да изсмучат кръвта от жилите му, щяха да бъдат напълно забравени. И ако Сула не можеше да забрави за сина си, починал на кушетката в собствената му дневна, то поне нямаше да минава повече пред зеещата врата на детската стая, за да си спомня с мъка радостния смях на голото момченце, дебнещо да изненада баща си. С Далматика Сула имаше най-после шанс да започне всичко наново.

Ако тя не съществуваше, той нямаше да се задържи толкова дълго в града, а в крайна сметка от присъствието на първия консул Рим само спечели. Времето, през което стоеше далеч от красивата си съпруга, Сула прекарваше в наблюдение върху въведените от самия него закони за длъжниците, както и в откриване на нови пътища за попълване на хазната. След като кръстосваше безспирно големия град и използваше всяка удала му се възможност да изстиска отнякъде пари, най-накрая успя да осигури заплатите на римските легиони (за което му помогна и Помпей Страбон, изискващ съвсем минимални суми за своите войници) и дори му останаха средства да погаси част от астрономическите дългове към Италийска Галия. За голямо негово удоволствие след време дори му се струваше, че Рим се връща към живот.

Така или иначе, през март Сула сериозно се замисли не му ли идва времето да се отдели от хубавата си, любвеобилна женица. Метел Пий отдавна беше заминал на юг, придружен от Мамерк; Цина и Корнут продължаваха да опустошават земите на марсите, а Помпей Страбон — в компанията на красивия си син, но не и на звездата на епистоларната литература Цицерон — си беше намерил работа някъде из Умбрия.

Преди да замине обаче, Сула имаше да свърши една последна работа. Понеже не ставаше дума за прокарването на закон, а и отговорността падаше върху плещите на двойката цензори, реши, че може спокойно да я свърши в последния момент. За целия си досегашен мандат двамата цензори почти нищо не бяха свършили. Причина за това бе нежеланието им да се занимават с новоизлюпените граждани от италийски произход, които законът на Пизон Фруги поставяше в твърде привилегировано за консервативните им разбирания положение. В крайна сметка новозаписаните в списъците граждани бяха прехвърляни задължително към някоя от осемте отредени за целта триби и чистокръвните римляни продължаваха да държат лостовете на властта чрез останалите двайсет и седем; но и това се струваше опасно за цензорите. За да си измият ръцете от всякакъв провал, двамата герои нарочно бяха нарушили закона, така че ако се случи нещо непредвидено, да преустановят работа и да се оправдаят с въпросната си „недопустима“ грешка. Ставаше дума за някаква незначителна и твърде мъглява церемония, която авгурите ги бяха помолили да ръководят и която цензорите нагло не уважиха. Изкушението да се спасят от политиката беше твърде голямо, затова те само чакаха удобен повод да си дадат сами оставките.

— Принцепс Сенатус, назначени отци, Сенатът е поставен пред тежка криза, засягаща го в самото му съществуване — заговори Сула, застанал както обикновено като каменна статуя пред куриатния си стол. Единствено дясната му ръка се мърдаше, докато разгръщаше някакъв пергаментов свитък. — Донесъл съм списъка на всички онези колеги — сенатори, които повече няма да видим сред нас в Курия Хостилия. Всички те, както се досещате, са вече покойници. Общият им брой надвишава цифрата сто. Вярно, че сред въпросните стотина покойници повечето са с ранг на педарии и дори да бяха живи, нямаше да вземат участие в дискусиите, нямаше да дадат съществен тласък върху римската държавна политика. Техният опит в правото и законодателството не бе по-голям, отколкото на нас, сега присъстващите в тази зала. Но сред това множество от покойници има и такива, които никога не ще прежалим; това бяха хората, способни да ръководят съдилища, да играят ролята на съдии и арбитри при най-сложните правни казуси, да изготвят законопроекти, да съдействат за тяхното усъвършенстване и което е най-важното — да управляват страна! Засега никой от тях не е бил заместен. И още по-лошо, не виждам дори опит да бъде заместен!

Нека изброя имената на тези, за които говоря: цензорът и принцепс сенатус Марк Емилий Скавър; цензорът и върховен понтифекс Гней Домиций Ахенобарб; консуларният сенатор Секст Юлий Цезар; консуларният сенатор Тит Дидий; консулът Луций Порций Катон Лициниан; консулът Публий Рутилий Луп; консуларният сенатор Авъл Постумий Албин; преторът Квинт Сервилий Цепион; преторът Луций Постумий; преторът Гай Косконий; преторът Квинт Сервилий; преторът Публий Габиний; преторът Марк Порций Катон Салониан; преторът Авъл Семпроний Азелион; куриатният едил Марк Клавдий Марцел; народният трибун Марк Ливий Друз; народният трибун Марк Фонтей; народният трибун Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис; легатът Публий Лициний Крас Младши; легатът Марк Валерий Месала.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Венец от трева (Част III: Омразата)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Венец от трева (Част III: Омразата)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Венец от трева (Част III: Омразата)»

Обсуждение, отзывы о книге «Венец от трева (Част III: Омразата)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x