Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Ами приятелят ти? Като го гледам, той е възрастен човек.

— Да, ама е умствено изостанал, а мен ако ме питаш, не ти и трябва да го виждаш пиян — с голи ръце разкъсва мечка. Веднъж претрепа два африкански лъва, за които преторът разчиташе, че ще бъдат гвоздеят на гладиаторския спектакъл.

Докато Цезар хвалеше така придружителя си, Бургунд гледаше в пространството, все едно не разбираше.

— У-ха! — отстъпи мъжът и бързо се отдалечи. Никой не смееше да закача Цезар, когато Бургунд му правеше компания, затова двамата можаха спокойно да се навечерят на отделна маса. Доколкото Цезар установи, местната забава се състоеше в това най-младият от компанията да бъде наливан с вино и околните да се обзалагат колко ще успее да издържи.

— Това е то, животът на село! — отбеляза Цезар. А иначе Рим е на един ден път и тия герои имат право всяка година да гласуват в Народното събрание. Да не говорим, че гласовете им имат стойност, понеже господата принадлежат на селските триби. Като си помисля колко хитреци от Рим, дето познават добре политиката, трябва безпомощно да гледат как тези тук гласуват вместо тях… Не е честно!

— Те дори не могат да четат — съгласи се Бургунд. После се поусмихна. — Толкоз по-добре, Цезаре, никой няма да се заинтересува от дебелите ни свитъци.

— Така е. Но къщата е пълна с комари!

— Зимно време се прибират по къщите — обясни Бургунд. — Тук е такава жега, че яйца можеш да си свариш.

Наистина, беше доста задушно, тъй като в тясното пространство се бяха наблъскали доста хора, а в каменното огнище до стената беше напален буен огън. Личеше си, че в Требула хората не обичат да им е студено.

Ако тъмните ъгли гъмжаха от комари, леглата гъмжаха от бълхи и дървеници. Цезар прекара нощта на твърдия стол и накрая благодареше на боговете, че е дошло утрото, за да се махне от това ужасно място. След себе си остави местните да гадаят защо ли двамата с исполина са избрали точно това време на годината за пътешествие. И изобщо що за човек беше този странен младеж.

— Ще да е от висшето общество! — разсъждаваше съдържателят.

— Най-вероятно е проскрибиран — предположи жена му.

— Много е млад за това — възрази непознат клиент, който се бе разминал на изхода с Цезар. Изглеждаше да е човек от големия град. — Освен това, ако Сула ги преследваше, двамата щяха да изглеждат доста по-уплашени.

— Тогава отива на някого на гости — заключи жената на съдържателя.

— Много е вероятно — отбеляза чужденецът, но после добави: — И все пак, струва си да поразпитаме. Човек трудно би ги сбъркал тия двамата. Ахил и Аякс, един до друг — личеше си, че непознатият не е съвсем прост. — Това, което на мен ми направи впечатление, бяха конете. Струват цяло състояние! Мирише на много пари, така да знаете.

— Може би е собственик на стада в Реате — предположи съдържателят. — Оттам ще са и конете.

— Има вид на римлянин от Палатина — отвърна непознатият, който ставаше все по-подозрителен. — На някой от знатните фамилии. Да, около тия двамата мирише на много пари.

— Е, дори да има пари, не ги е взел със себе си — отбеляза с известно съжаление съдържателят. — Знаеш ли какво са натоварени мулетата? С книги! Цели дисаги книги. Странни хора…

Колкото повече се изкачваха в прохода край връх Фисцел, толкова по-лошо ставаше времето. Най-накрая, след още един ден, прекаран на открито, Цезар и Бургунд се озоваха в Нерса.

Майката на Квинт Серторий беше от трийсет години вдовица, затова приличаше повече на стара мома. Всеки път, като я видеше, Цезар се сещаше за покойния Скавър Принцепс Сенатус, защото и тя като него беше дребна, слаба, объркана и със съвсем рядка косица. Но подобно на Скавър и тя имаше нещо красиво у себе си — същите като неговите жизнени зелени очи. Това, че крехка жена като нея е успяла да износи здравеняка Квинт Серторий, будеше най-малкото удивление.

— Той е добре — обясняваше старицата на Цезар, докато редеше домашни лакомства пред него на старата маса. В провинцията хората не се излежаваха като римляните в града — мъже и жени седяха на столове и се хранеха на обща маса. — Да се наложи като управител на Испания не се оказа трудно, но сега, след като Сула се обяви за диктатор, синът ми очаква големи проблеми. — Тя дори се изкиска лукаво. — Няма значение, Сула ще има доста грижи. Синът ми не е като онова бедно момче, младия Марий. Много го глезеше добрата Юлия, а бащата все го нямаше вкъщи да го строи, както трябва. То и твоят баща все отсъстваше, Цезаре, но майка ти не те е глезила, нали?