Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата (Част I: Диктаторът)

Без да подозира за постъпката на квестора, Карбон пое на юг по адриатическия бряг, за да нападне лагера на Помпей на река Езис. Толкова беше самоуверен и не бързаше, че дори не се опита да прикрие приближаването си.

Младите му войници имаха случай да потренират. Колкото й опитни да бяха трите легиона войници на покойния Помпей Страбон, Карбон знаеше от опит, че една армия е толкова добра, колкото й позволи пълководецът. Техният беше просто едно дете! Следователно и да се справи с тях, щеше да бъде детска игра.

Когато му донесоха, че Карбон настъпва, Помпей незабавно събра войниците си.

— Не ни се налага дори да напускаме родните си места, за да спечелим своята първа победа! — извика той на легионите. — Карбон лично идва от Аримин, за да се справи с нас, но е изгубил битката предварително! И защо? Защото знае, че аз командвам! Вас той уважава като войници! Мен не ме уважава като пълководец. Вие знаете, че щом съм син на Касапина, значи знам как се режат пържоли. Но Карбон е глупак! Мисли си, че синът на Касапина е твърде хубавичко и разглезено дете, за да си цапа ръцете със занаята на баща си. Е, тук му е грешката! Вие го знаете, аз го знам. Нека го покажем и на Карбон!

И добре го показаха. Четирите му легиона се показаха край бреговете на Езис, строени достатъчно добре, и също тъй дисциплинирано изчакаха съгледвачите да проверят речния брод, станал по-дълбок заради пролетното пълноводие. Карбон знаеше, че Помпей се е скрил в лагера си на другия бряг й до такава степен презираше своя противник, че дори за миг не му мина през ума да провери дали не е заел Помпей позиции и на отсамния.

Много преди Карбон да се появи, Помпей беше разделил силите си на две и беше пратил половината да чакат в засада от северния бряг на Езис. Щом двата първи легиона на Карбон преминаха през брода, войските на Помпей излязоха едновременно от скривалищата си от двете страни на гората и пометоха всичко по пътя си. Имаха защо да се раздават: трябваше да докажат нагледно, че синът на Касапина си разбира от работата по-добре дори от бащата. Като върховен пълководец Помпей трябваше да чака от южната страна на реката и беше безпомощен да стори това, което най-много му се искаше — сам да залови Карбон. Пълководецът, беше обяснявал многократно баща му, не трябва да се отдалечава от укрепения лагер, да не би битката да се развие непредвидено и да се наложи войската да отстъпва. Затова Помпей трябваше да изгледа отдалеч как Карбон и Луций Квикций, неговият легат, изтеглят двата легиона, останали на северния бряг на Езис, за да отстъпят обратно към Аримин. От онези, които бяха прехвърлили реката, жив не остана никой. Синът на Касапина добре беше научил семейния занаят. Беше време да се срещне със Сула!

Два дни по-късно, яхнал белия си кон, който сам беше кръстил Държавния кон на Помпеевци, сиреч коня, който римската държава им е връчила, за да се защитават редът и мирът, Помпей поведе своята войска на юг, през земите на народи, които само допреди няколко години бяха настроени изключително враждебно към Рим. Южните пиценци, вестините, маруцините, френтаните, всички се бяха борили за свободата на италийските съюзници, заробени отдавна от Рим. Тяхното поражение до голяма степен се дължеше на човека, когото Помпей искаше да срещне — Луций Корнелий Сула. И все пак никой не помисли да попречи на военните му планове, дори имаше желаещи да се запишат в армията му. Новината за поражението, което бе нанесъл на Карбон, беше разбунило духовете на тези войнолюбиви народи. Ако битката за Италия беше изгубена, все щеше да се намери друга кауза, за която да се воюва; общото мнение бе, че ще е добре да се вземе страната на Сула, вместо на Карбон.

Настроението на легионите беше приповдигнато, когато стигнаха град Бука и оттам продължиха навътре през сушата по хубавия път, който водеше до Ларин, в Апулия. Шестнайсет дни изминаха, преди Помпей с осемнайсет хиляди войници да стигне малкото, но преуспяващо градче, център на плодородните земи наоколо. Там бе посрещнат от тържествена делегация, от която не отсъстваше нито един по-виден гражданин на Ларин. Целта на делегацията бе една — по-бързо да го отпратят да си търси късмета далеч от домовете им.

Следващото сражение се разигра на пет километра от Ларин. Карбон бе побързал да съобщи в Рим за сина на Касапина и трите му легиона опитни войници. От Рим на свой ред се постараха да попречат на войските на Помпей и Сула да се съберат. Два от легионите в Кампания под командването на Гай Албий Каринат бяха пратени незабавно със задачата да спрат Помпей. Двете армии се срещнаха: сблъсъкът беше тежък, кървав и решителен. Каринат разбра, че няма да спечели, и побърза да отстъпи, преди да е изгубил твърде много хора — синът на Касапина започваше да се ползва с уважение.