Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Моля за извинение, Луций Корнелий — едва успя да изрече Валерия и прокара език по пресъхналите си устни. Така и не се сещаше как да се оправдае. Накрая реши да обясни: — Виждаш ли? Беше на рамото ти и си казах, че ако го взема, може да придобия и частица от късмета ти. — Очите й се напълниха със сълзи и тя добави: — На мен ми е нужен късмет!

Сула леко се усмихна, пое протегнатата й ръка и нежно притисна пръстите й около влакното.

— Запази го тогава и нека ти донесе желания късмет — рече той и седна обратно на стола си.

Но през цялото време, докато гладиаторите се биеха на арената, Сула постоянно се въртеше на стола си и току поглеждаше към Месала Нигер, Метел Пий и останалите от компанията; Валерия усещаше любопитния му поглед върху себе си, неловко му се усмихваше, след което се изчервяваше и бързаше да отмести поглед встрани.

— Коя е тя? — попита Сула приятеля си Пий, докато доволната от зрелището тълпа бавно се разотиваше.

Разбира се, всички около Валерия (а и не само те) бяха забелязали интереса на Сула към младата жена, затова Метел Пий дори не попита кого има предвид.

— Валерия Месала. Братовчедка на Нигер и сестра на Руф, който всеки момент ще се завърне от обсадата на Митилена.

— Аха! Колкото красива, толкова и благородна. Наскоро се разведе, доколкото си спомням?

— Съвсем неочаквано и без ясна причина. Доста е нещастна.

— Вероятно е била бездетна? — попита Сула, който вече се беше развеждал веднъж с подобно оправдание.

Прасчо направи пренебрежителна гримаса.

— Съмнявам се, Луций Корнелий. Предполагам, че съпругът й не го е бивало много.

— Хъм! — Сула се замисли, но изведнъж предложи: — Тя трябва да ми дойде на гости. Още утре, на вечеря. Покани Нигер и Метел Непот. Ти също си канен. Но други жени да няма.

И така, когато младшият военен трибун Марк Валерий Месала Нигер се прибра в Рим, той веднага бе повикан на аудиенция при диктатора. Сула мина веднага по същество: бил влюбен в сестрата на Руф и искал да се ожени за нея.

— Какво бих могъл да кажа? — оплака се Руф пред братовчед си Нигер.

— Че си щастлив да го научиш — отвърна му сухо Нигер.

— Така и казах.

— Добре!

— Но как ще го приеме бедната Валерия? Той е толкова стар и толкова грозен. А на мен дори не ми позволиха да я попитам!

— Ще бъде щастлива! Знам, че Сула не е приятна гледка, но практически е цар на Рим, освен това е богат като Крез! Ако не друго, то Валерия поне ще се почувства отмъстена за незаслужения развод — увери братовчед си Нигер. — Да не говорим колко благоприятно ще се отрази подобен брак на нас двамата! Доколкото разбирам, Сула се канел да ме направи понтифекс, а теб — авгур. Просто си дръж езика зад зъбите и благодари на съдбата.

Руф послуша мъдрия съвет на братовчед си и обяви пред всички, че сестра му намирала Сула за привлекателен мъж, за когото изгаряла от желание да се омъжи.

Помпей, който също беше поканен на сватбата, намери случай да поговори с диктатора насаме.

— Нещо късметът ми не може да се мери с твоя — мрачно изрече младежът.

— Да, като че ли не ти върви много с жените… — Сула изгаряше от удоволствие да посреща гости по подобни поводи и чувстваше близък целия свят.

— Валерия е много мила жена — каза за всеки случай Помпей.

Той го изгледа насмешливо.

— Какво, Помпей, да не ми завиждаш?

— Юпитер ми е свидетел, да!

— Рим е пълен с красиви аристократки. Защо просто не си избереш една и не отидеш да поискаш ръката и?

— Не ме бива за подобни сражения.

— Глупости! Ти си млад, богат, красив и известен — окуражи го диктаторът. — Просто поискай, Велики! Поискай! Голям глупак трябва да е, който и да е баща, за да ти откаже.

— Не ме бива за подобни сражения — повтори Помпей. Сула изгледа младежа повторно, този път по-внимателно; човек в неговото положение много добре разбираше какво всъщност караше Помпей да се колебае. Великият трепереше от страх да не би въпросният баща да му заяви, че потеклото му не е достатъчно знатно, за да се ожени за патрицианка като дъщеря му. Той беше амбициозен и винаги искаше най-доброто, но все пак си даваше сметка, че е просто някой си Помпей от Пицен и че много хора не биха погледнали сериозно на него. В крайна сметка се надяваше някой баща сам да се обърне към него. А такъв баща така и не се появяваше.

На Сула му дойде нова идея, една от онези големи шеги, които само той разбираше — като да назначи пелтека Метел Пий за върховен понтифекс.