Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

Желая ти всичко добро, скъпи Велики.“

Помпей презимува този път в земите на васконите — могъщо племе, което заемаше западния дял на Пиренеите и чиито водачи бяха разочаровани от Серторий. Понеже населението се отнесе добре с армията му, младият легат реши да се отблагодари, като построи здрава крепост — наречена Помпелон. В замяна поиска от васконите клетва, че винаги ще останат лоялни към римския сенат и народ.

Зимата беше тежка за Квинт Серторий. Може би от самото начало бе съзнавал, че се бори за една изгубена кауза, даваше си сметка, че не е сред любимците на фортуна. Но не искаше да приеме това за истина, напротив, продължаваше да се убеждава, че събитията са се развили в негова полза или поне, че се бяха развивали до момента, в който римляните установиха, че не могат да го сразят в открито сражение. Дълго време ги беше подмамвал да търсят именно подобно решение и се беше възползвал от тяхната заблуда. Но откакто Бабата и Малкия бяха възприели тактиката да избягват генерални сражения — старата тактика на Фабий Кунктатор, — той бе поел по стръмния склон на провала.

Предложеното възнаграждение за всеки изменник, който предложи главата му на Пий и Помпей, нанесе страхотен удар върху самочувствието на Квинт Серторий. Той беше римлянин и добре знаеше колко алчно и продажно племе са римляните. Дори най-свестните и почтени сред тях бяха способни в името на кариерата си да извършат най-долно предателство. Серторий вече нямаше доверие нито на римските, нито на италийските си поддръжници, понеже знаеше, че са възпитани в същите ценности като него самия. Разчиташе повече на испанците, които като по-слабо цивилизовани бяха станали в по-слаба степен жертва на римския нравствен упадък. Той живееше в постоянен страх някой да не го издебне в гърба, непрекъснато се оглеждаше няма ли да познае по нечий поглед, по нечий жест кои са предателите. Лека-полека тази игра на нерви с невидимия противник го доведе до изтощение. И понеже съзнаваше колко странно е подобно поведение в очите на испанците, се опитваше да прикрива мрачното си настроение, като се отдаваше все повече и повече на виното.

Най-тежък удар за него се оказа вестта за смъртта на майка му в Нерса. Това беше най-жестокото предателство на живота. Да имаше пред себе си окървавения труп на германската си наложница или на родния си син, когото умишлено бе държал далеч от римската цивилизация, Серторий нямаше да изпита такава мъка, както при новината за смъртта на Мария. В продължение на много дни той се затвори в сумрака на спалнята си, където единствено Диана и безчетните кани с вино му служеха за утеха. Толкова години Рия бе живяла сама, без сина си, изоставена от всички и от всеки. Серторий имаше да дави във виното твърде много години на угризения.

Когато най-после се показа пред хора, сякаш друг човек се беше вселил в тялото му. Доскоро любезен и открит човек, Серторий беше станал подозрителен и недоверчив дори спрямо испанците, като в същото време без повод сипеше обиди към най-близките си хора. Сякаш усещаше с тялото си дълбоките рани, които Помпей нанасяше на властта му над Испания, разпадането на държавата му сякаш довеждаше и до разпадане на самоличността му. Най-накрая, подгонен от невидимите призраци на алкохолното опиянение, Серторий беше обзет от параноя. Когато научи, че някои испански вождове тайно изтегляли децата си от училището, което беше основал в Оска, той нахлу в слънчевата сграда на училището и начело на личната си охрана изкла всички останали деца. Това беше началото на края му.

Марк Перперна Вейентон никога не беше преглътнал обидата, че Серторий му отне армията, която той лично беше довел в Испания. Нямаше как да не завижда и на пълното му превъзходство. Всеки път, когато двамата се сражаваха на бойното поле, Перперна се уверяваше, че не притежава и частица от военния гений на началника си, още по-малко — от авторитета му пред войниците. И все пак трудно му беше да се примири с мисълта, че Серторий го превъзхожда във всичко! Ако не в друго, то поне в предателството му отстъпваше.

От мига, в който научи за предлаганото от Метел Пий възнаграждение, Перперна вече знаеше как ще постъпи. Това, че Серторий сам се изложи на риск, настройвайки всички срещу себе си, само го улесни в намеренията.

Перперна покани приятели на вечеря в дома си — без конкретен повод, както обясняваше, просто да разсее хората от зимната скука в Оска. На вечерята щяха да присъстват всички негови римски и италийски приятели. Беше поканен и Серторий, разбира се. Перперна не беше сигурен, дали той ще дойде до самия момент, когато едрата фигура на пълководеца не изпълни вратата на трапезарията. Перперна пъргаво скочи от кушетката си и побърза да настани едноокия си другар на почетното място. Прислугата бе получила изрично нареждане да налива на госта без подканяне от неразреденото вино.