Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

— Да, наистина, кой? — подсмихна се Прасчо.

— И така, разполагам с шест легиона, при това имаме с какво да платим на войниците — обобщи Помпей. — Колко пари успя да ни донесеш, Вароне?

— Достатъчно да изплатиш дължимото на живи и умрели, както и да остане за заплатите на живите за тази година. Но за нещастие няма да имаш за повече. Съжалявам, Велики, Рим просто не можа да намери повече пари.

— Ще ми се да зная къде Серторий е скрил хазната си! Ще ми се следващият удар да е тъкмо срещу скривалището. Няма да намеря спокойствие, докато не прибера и неговите кесии в сандъка си — закани се Помпей.

— Съмнявам се, че Серторий разполага с повече средства от нас, Велики — поклати глава Пий.

— Глупости! Та той получи преди по-малко от година три хиляди таланта злато от Митридат!

— Предполагам, че вече е успял да ги похарчи. Не забравяй, че той не може да разчита на никакви доходи от провинциите, а и няма роби, които да разработват мините. Испанските племена са бедни.

— Да, май си прав.

Настъпи кратко мълчание. Тримата се бяха замислили, когато Метел Пий изведнъж подхвърли едно предложение, което обмислял от известно време. Пое си дълбоко дъх, за да привлече вниманието на Варон и Помпей.

— Велики, имам една идея.

— Слушам те.

— Току-що се убедихме, че Испания е докарана до просешка тояга. Испанци и римляни тънат в мизерия. Дори финикийците в Гадес живеят в недоимък. Повечето жители на полуострова са крайно чувствителни по въпроса за парите. По известно стечение на обстоятелствата разполагам с малко съкровище, което принадлежи на провинцията ми. Това съкровище си стои и до ден-днешен в една дървена ракла в резиденцията в Кастулон, където го е скрил не друг, а Сципион Африкански. Нямам представа как никой от нашите алчни за злато управители не го е взел, но така или иначе съкровището си стои. Става дума за сто таланта злато в стари картагенски монети, сечени от зетя на Ханибал Хаздрубал.

— Затова са ги оставили — усмихна се Варон. — Как би могъл римлянин да се отърве незабелязано от стари картагенски монети?

— Прав си.

— Та така. Пий, ти притежаваш сто таланта картагенско злато — върна ги към темата Помпей. — Какво смяташ да направиш с тях?

— Всъщност имам нещо повече. Разполагам с двайсет хиляди югера първокласна земя по бреговете на Бетис. Имотът бил конфискуван навремето от някой от Сервилий Цепионите, който бил спечелил дело срещу местен големец, уличен в данъчни злоупотреби. И въпросните земи са били собственост на Рим в продължение на десетилетия, но никой не се е сещал за скромните доходи, които носят на хазната.

Помпей започна да се досеща какво е намислил Пий.

— Смяташ да предложиш златото и имота като възнаграждение за онзи, който ни предаде Квинт Серторий.

— Именно.

— Това е страхотна идея, Пий! Дали ни се нрави или не, мисля, че няма да успеем никога да сломим Серторий на бойното поле. Той е твърде добър пълководец. Освен това разполага с огромни резерви, а местните войници не държат на всяка цена да им се плаща, задето воюват. Но във всяка армия и във всеки град има по някой и друг алчен за пари мръсник. С подобно предложение ти просто ще прехвърлиш войната от бойното поле в двореца на Серторий. А войната ще бъде спечелена от онези, които имат по-здрави нерви! Направи го, Пий! Направи го!

Пий така и направи. За няколко дни вестта за обещаното възнаграждение обиколи цяла Испания: сто таланта в жълтици и двайсет хиляди югера първокласна земя щяха да станат притежание на всеки, които помогне със сведения за смъртта или залавянето на Квинт Серторий.

Това, че ударът засегна слабото място на Серторий, пролича веднага. Помпей и Метел Пий съвсем скоро научиха, че той веднага разпуснал римската си охрана и се наобиколил само с предани испанци от Оска. Нещо повече — видимо се отдръпнал от всички свои римски и италийски поддръжници. Постъпки като тази имаха с какво да засегнат чувствата на римляните в армията му. Как смееше Квинт Серторий да смята единствено римляните и италийците за предатели! Сред засегнатите най-високо положение в армията заемаше Марк Перперна Вейентон.

На фона на тази война на нерви откритите бойни действия следваха един и същи неумолим ход. Помпей и Метел Пий действаха в постоянно сътрудничество и с времето успяха да завземат няколко от градовете, които поддържаха Серторий. Единствено Калагурида устоя на натиска; Серторий и Перперна се бяха появили на един от близките върхове начело на трийсетхилядна армия. Бяха се окопали по височините и както при Паланция търпеливо очакваха някоя непредпазлива римска центурия или кохорта да се отдалечи от главните сили. В крайна сметка не действията на Серторий, а липсата на провизии принудиха Помпей и Метел Пий да вдигнат обсадата на Калагурида. Дванайсетте им легиона изискваха повече ресурси.