П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Аха, ясно.

— Сама можете да се досетите, че ако и двата коня спечелят, човек получава една значителна сума. С доста хора се съветвах в Лондон и те ми препоръчаха комбинацията за днес — Великолепната Люси и Майката на Уистлър.

При второто име събеседничката на капитан Бигър се оживи.

— Келнерът преди малко ми каза, че Майката на Уистлър е спечелила в днешното състезание.

— Това направи и Великолепната Люси в предишното надбягване. Аз заложих на нея пет лири при сто към шест и цялата печалба се прехвърли на Майката на Уистлър в Оукс. Тя мина без да се напъва финала при…

— Трийсет и три към едно — и това ми беше съобщено от словоохотливия келнер. Господи! Наистина сте пипнал добра сумичка!

Капитан Бигър изгълта бирата си.

— Аз наистина трябваше да получа добра печалба — каза той с гримаса, наподобяваща човек с ужасен зъбобол. — Трябваше сега да съм собственик на колосалната сума от три хиляди лири два шилинга и шест пенса плюс моите първоначални пет лири, които дадох на секретаря на онзи букмейкър — един тип с кариран костюм и същите моржовски мустаци. Но какво стана? Този дявол в човешки образ задигна парите ми. Офейка с колата си пред очите ми. Но аз го последвах и бях по петите му до преди малко. И тъкмо когато щях да го стигна, колата ми взе, че се счупи. Двеста хиени! Ще го пипна аз тоя негодник. Ще му извия врата на тоя долен измамник! А после ще му извадя вътрешностите с голи ръце, ще му откъсна главата и ще го накарам да я глътне. След това…

Капитан Бигър спря. Изведнъж осъзна, че е монополизирал разговора. Едва ли неговата събеседничка се интересуваше от ритуалния танц на племето Бонго-Бонго върху кървящи човешки останки, който той жадуваше да извърши.

— Стига сме говорили за мен — промени темата капитан Бигър. — А вие, скъпа лейди, какво правихте през тези години? Надявам се, че всичко при вас е наред. Изглеждате превъзходно. Как е съпругът ви? О, извинявайте!

— Няма нищо. Може би искате да знаете дали съм се омъжила отново? Не, не съм, въпреки че Клифтън и Алексис непрекъснато ме съветват да го направя. Много са мили. Толкова великодушни и отзивчиви.

— Клифтън? Алексис? — завъртя неразбиращо глава капитан Бигър.

— Господин Бесемър и господин Спотсуърт, предишните ми съпрузи. Говоря си от време на време с тях чрез масичката за спиритически сеанси. Предполагам — усмихна се тя малко смутено, — си мислите, че е доста странно от моя страна да вярвам в такива неща като спиритическите сеанси?

— Странно?

— Толкова мои приятели в Америка ми казват, че тия неща са пълни глупости.

Капитан Бигър изпухтя войнствено.

— Ако бях там, щях добре да си поговоря с тях! Щях да разбия на пух и прах жалкото им подобие на мозък. Не, скъпа лейди! Виждал съм толкова мистериозни неща из земите, където съм живял, че вече нищо не ми се вижда странно. Виждал съм боси поклонници, които изминават пътеката на Ахура Мазда 3 3 Ахура Мазда — според зороастризма Създателят на света, или духът на доброто. — Б.пр. по тлеещи въглени. Виждал съм висящи във въздуха въжета и тълпи малки момчета да се катерят по тях. Виждал съм факири да спят върху легла от пирони…

— Наистина ли?

— Уверявам ви. И като си помислиш, че безсънието на практика не им е познато… Така че няма да ме видите да се смея на някой, който вярва в спиритическа масичка.

Госпожа Спотсуърт го погледна нежно. Мислеше си колко приятен и разбран е този мъж.

— Интересувам се изключително много от парапсихологичните опити. Горда съм, че съм една от малкото предани на каузата изпитатели, които се опитват да повдигнат завесата. Надявам се да преживея някоя вълнуваща среща със същество от отвъдния свят в Роастър Аби, накъдето съм се запътила. Казаха ми, че това е една от най-старите къщи в Англия.

— Няма начин тогава да не се натъкнете поне на едно-две привидения — предположи капитан Бигър. — Те се събират на тумби из тия стари английски селски къщи. Още един джин с тоник?

— Не, благодаря. Трябва да продължа. Оставих Помона в колата, а тя мрази да стои дълго време сама.

— Не можете ли да останете още малко и да пийнете още едно питие?

— Страхувам се, че не мога. Трябва да тръгвам. Не можете да си представите колко ми беше приятно, че ви срещнах отново, капитане.

— Удоволствието беше мое, скъпа лейди — отвърна дрезгаво капитан Бигър, едва удържайки бушуващите вътре в него страсти.

Бяха излезли навън и той можеше да я огледа по-добре, застанала до колата си, окъпана в слънчеви лъчи. Колко божествено красива беше Тя , колко прекрасна, пленителна, очарователна… „Хайде, хайде, Бигър — прекъсна сам мълчаливата си ода той, — не се захласвай, стари друже. Играй играта, Бигър, играй играта!“