Джералд Даръл - Градината на боговете

Виждаше се, че Ейдриън нямаше да има нищо против дори ако Марго беше предложила да плуват под вода до Италия, облечени в доспехи.

Обадих се, че бих искал да ги придружа, понеже разходката обещава да бъде интересна от зоологическа гледна точка. Марго ми хвърли убийствен поглед.

— Само че, ако дойдеш, ще трябва да се държиш прилично — каза загадъчно тя.

От само себе си се разбира, че предстоящата разходка и любезната покана на Марго бяха завладели напълно мислите на Ейдриън, но за себе си аз изпитвах някои съмнения. Изтъкнах, че Лиападес е много далече, а дните са прекалено горещи, но Ейдриън каза, че това няма никакво значение за него. Мислено се питах дали Ейдриън, след като е с толкова крехка физика, ще издържи докрай, но ако му кажех, щях да го обидя. В пет часа сутринта на уречения ден ние се събрахме на верандата.

Ейдриън си беше сложил грамадни подковани обуща, кой знае откъде взети, и беше облечен с дълги панталони и дебела памучна фланела. Когато се осмелих да изтъкна, че тоалетът му не е подходящ, за да прекоси пеша острова, след като температурата надхвърля четирийсет градуса на сянка, за мое учудване Марго не се съгласи с мене.

Каза, че облеклото на Ейдриън е напълно подходящо за дълъг път пеша и че тя самата се е погрижила да го избере. Фактът, че Марго беше по тъничък бански костюм и сандали, а аз — по къси панталони и лека ризка, не го разколеба. Марго носеше на гръб огромна раница, където смятах, че е сложила нещата за ядене и пиене, а в ръка стискаше здрава тояга. Аз бях взел колекционерската си торба и сака за пеперуди.

В този вид потеглихме. Според мене Марго наложи неразумно бърз ход. След много кратко време Ейдриън започна да се поти обилно и лицето му почервеня. Независимо от протестите ми, Марго гледаше да вървим на открито и пренебрегваше сенчестите маслинови горички. Накрая взех да се движа редом с тях, но отдалечен на неколкостотин метра в сянката на дърветата. Ейдриън, от страх да не бъде обвинен, че е кекав, упорито следваше Марго по петите. Четири часа по-късно той вече накуцваше, сивата му фланела беше потъмняла от пот, а лицето му бе придобило болезнен морав цвят. Тъкмо тогава Марго попита:

— Искаш ли да си починеш?

— По-скоро да пийна нещо — отвърна Ейдриън и изхриптя като дърдавец.

Казах, че според мене идеята е чудесна. Тогава Марго спря и седна насред пътя под жаркото слънце върху една нажежена до червено скала, където би се опекъл и волски впряг. Започна да се рови скришом в раницата и измъкна три малки шишета газоза — газираната и изключително сладка тамошна лимонада.

— Заповядайте — каза тя и ни подаде по едно шише. — Това ще ви освежи.

Освен че беше газирана и прекалено сладка, лимонадата беше и топла, така че не помогна — вместо да утоли, увеличи жаждата ни.

Към пладне вече се виждаше другият край на острова. Тази вест донесе искрица надежда в загубилите блясъка си Ейдриънови очи. Стигнем ли морето, можем да си отдъхнем и да поплуваме, каза Марго. Добрахме се до пустинния плаж и се промъкнахме през лабиринта от грамадни червени и кафяви скали, разхвърляни по брега като катурнати паметници от гробище на великани. Ейдриън се хвърли в сянката на една огромна канара, която сякаш имаше коса, защото отгоре й растяха миртови храсти и мъничък кедър, отворил чадъра си, и бързо смъкна фланелата и обущата. Забелязахме, че ходилата му са със същия обезпокоително червен цвят, който има лицето му, и са покрити с мехури.

Марго му предложи да накисне краката си в някоя локва сред скалите, за да се стегнат мехурите, и Ейдриън го стори, докато ние отидохме да плуваме. Значително освежени, клекнахме на сянка под скалите и аз си помислих колко добре ще ни дойде да хапнем и да пийнем нещо.

— Няма какво — каза Марго.

За миг настъпи поразителна тишина.

— Как така? — попита Ейдриън. — А какво носиш в раницата?

— О, там си нося нещата за плаж — каза Марго. — Реших да не вземам никаква храна, защото ще ми тежи в тая жега, пък и ако тръгнем скоро, ще се приберем навреме за вечеря.

— А няма ли нещо за пиене? — попита Ейдриън с прегракнал глас. — Само тези лимонади ли носеше?

— Разбира се, че няма! — раздразнено му отговори Марго. — Взех три лимонади. Падна се по една на всеки, нали? Шишетата ужасно тежат. И въобще не разбирам защо вдигаш такъв шум, и без това ядеш прекалено много. Няма да ти навреди да си направиш почивка. Ще се отдуеш малко.

За пръв и последен път видях Ейдриън почти изгубил самообладанието си.