Джералд Даръл - Птици, животни и роднини

— Предполагам, че няма да забравят за оня риф каза Лесли.

— Какъв риф? — попита тревожно мама.

— Има един проклет голям риф ей там, където е бялата вода — отвърна Лесли.

Спиро стоеше като кафяв гаргоил 38 38 Улук, представляващ гротескна фигура на човек, от устата на който излиза дъждовна вода. — Б.пр. и се мръщеше, втренчил поглед в морето.

— Аз не харесваш това, господари Леслис — рече той с дрезгав шепот. — Те не изглежда знаеш как да плаваш.

— О, господи! — каза мама. — Защо изобщо се съгласих на това?

В този момент (понеже, както разбрахме по-късно, Доналд и Макс бяха приели погрешно инструкциите и вместо да смъкнат, бяха вдигнали едно платно) се случиха няколко неща едновременно. Платната на яхтата внезапно бяха уловени от блуждаещ порив на вятъра и се издуха. Утлегарът се завъртя, разцепи се с такъв трясък, че можахме да го чуем от брега, и прекатури Макс зад борда. Яхтата почти легна на една страна и тласната от порива на вятъра, се блъсна право в рифа, като изпращя удивително силно. За един кратък миг остана изправена и после, като че отчаяна от яхтсмените на борда, се отпусна безжизнено на една страна. Настъпи голяма паника. „Боже мой! Боже мой!“ — закрещя мама, олюля се и приседна на един маслинов корен. Маргарет избухна в сълзи, като размахваше ръце и пищеше:

— Ще се удавят! Ще се удавят.

Спиро, Лесли и аз отидохме до края на залива. Не можехме да направим почти нищо, тъй като нямахме на разположение лодка, за да я спуснем в морето като спасителен плавателен съд. Скоро обаче видяхме четиримата морски вълци да се отдалечават с плуване от мястото на корабокрушението. Лари и Доналд очевидно бутаха капитан Крийч напред. Аз, Лесли и Спиро се съблякохме бързо и се гмурнахме в морето. Водата беше леденостудена, а вълните — значително по-силни, отколкото си мислех.

— Всички ли сте добре? — извика Лесли, когато „флотилията“ от корабокрушенци се приближи към нас.

— Да — каза Макс. — Повече от добре.

На челото му имаше рана, дълга четири инча. Кръвта се стичаше по лицето му и се събираше в мустаците му. Едната буза на Лари беше натъртена и ожулена, а окото му подуто. Лицето на капитан Крийч, което потъваше и изплуваше между главите на Лари и Доналд, беше придобило съвсем морав цвят, като на патладжан.

— Помогнете ни да извадим капитана — извика Лари. — Дъртият глупак ми каза, че не може да плува чак след като яхтата се обърна.

Спиро, Лесли и аз сграбчихме капитан Крийч и освободихме запъхтените Доналд и Лари от спасителната им мисия. Сигурно сме представлявали интересна гледка, когато, задъхани и олюлявайки се, прекосихме плитчините и излязохме на брега. Лесли и Спиро крепяха капитан Крийч от двете страни, тъй като краката му бяха съвсем омекнали.

— Хей — извика той на мама. — Здрасти, мойта красавица.

— Вижте главата на Макс! — изпищя Марго. — Ще му изтече кръвта.

Добрахме се, клатушкайки се до подслона на маслиновите горички, и докато мама, Марго и Теодор оказваха първа помощ на Макс и на Лари, ние сложихме капитан Крийч да легне под едно дърво, понеже явно не беше в състояние да се държи на краката си.

— Най-сетне пристанище! — установи той със задоволство. — Най-сетне пристанище. Все пак ще направя от вас моряци, момчета.

Сега, когато имахме време да се поогледаме, стана ясно, че капитан Крийч беше пиян до козирката.

— Наистина, Лари, много ме ядосваш — каза мама. — Можехте всички да се издавите.

— Аз не съм виновен — обади се той. — Правехме това, което капитанът ни казваше. Доналд и Макс отидоха и издърпаха други въжета, а не тия, които трябваше.

— Как можеш да приемаш наставленията му? — възмути се мама. — Той е пиян.

— Не беше пиян, когато тръгнахме. Сигурно е имал някакви скрити запаси някъде на борда. Като си помисля сега, той май доста често се мушкаше в кабината.

— Не му вярвай, благородна девойко! — изпя капитан Крийч с несигурен баритон. — Въпреки че сърцето му е чисто като злато, в едно хубаво утро той ще те остави с товар в утробата.

— Отвратителен стар грубиян — викна мама. Действително, Лари, ужасно съм ти сърдита.

— Пиене, моите момчета! — извика капитан Крийч дрезгаво, като жестикулираше към разчорлените Макс и Доналд. — Не можеш да плаваш без пиене.

След като направихме всичко възможно, за да изстискаме водата от дрехите си и да се подсушим, отправихме се зъзнещи нагоре по хълма към колата.

— Какво ще правим с яхтата? — запита Лесли, понеже Доналд и Макс като собственици, изглежда, не бяха обезпокоени от съдбата й.