Елиф Шафак - Любов

— Ан-Ниса — отговорих аз. — В някои стихове се казва, че мъжете превъзхождали жените. Казва се даже, че можели да бият съпругите си…

— Така ли? — възкликна Шамс с такъв преувеличен интерес, че не разбрах дали говори сериозно, или ме взима на подбив. След миг мълчание се усмихна едва-едва и повтори по памет стиха:

„Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, /после/ се отдръпнете от тях в постелите и /ако трябва/ ги удряйте. А покорят ли се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик“.

След като го каза, Шамс затвори очи и повтори същия стих, този път в друг превод:

— „Мъжете са подкрепа на жените, понеже на едни Аллах е дал повече, отколкото на други, и защото те харчат от имотите си (за да ги поддържат). Целомъдрените жени са послушни пред Бога и пазят съкровеното, както Аллах го е пазил. Колкото до жените, които според вас са непокорни, говорете с тях благо, после се отдръпнете от тях в постелите (без да ги тормозите) и легнете при тях в постелите (ако го искат). Ако се отворят пред вас, не търсете средство против тях. Аллах е всевишен, превелик!“ — след това ме попита: — Видя ли някаква разлика между двете?

— Да, видях — потвърдих аз. — Целият смисъл е различен. В първия текст като че ли се разрешава на мъжете да бият жените си, а във втория съветът към тях е просто да се махнат. Според мен има голяма разлика. Защо?

— Защо? Защо? — повтори като ехо няколко пъти Шамс, сякаш въпросът му харесваше. — Я ми кажи, Кимя. Ходила ли си някога да плуваш на река?

Кимнах — беше се завърнал един мой детски спомен. В съзнанието ми изникнаха студените потоци в планината Тавър, които утоляват всяка жажда. Вече не беше останало почти нищо от малкото момиченце, което бе прекарало заедно със сестра си и с приятелите си много щастливи следобеди по тези потоци. Извърнах се, не исках Шамс да вижда сълзите в очите ми.

— Когато гледаш една река отдалеч, Кимя, може да ти се стори, че има само едно течение. Ала гмурнеш ли се във водата, си даваш сметка, че там има повече от една река. Реката е скрила в себе си различни течения и всички те текат в съзвучие, но същевременно са напълно обособени едно от друго.

След тези думи Шамс от Тебриз се приближи, хвана с два пръста брадичката ми и ме накара да погледна право в дълбоките му, тъмни одухотворени очи. Сърцето ми спря от вълнение. Не можех дори да дишам.

— Коранът е буйна река — рече Шамс. — Който я гледа отдалеч, вижда само една река. Но който влезе в нея, открива четири течения. Като различни риби някои от нас плуват по-близо до повърхността, докато други нагазват в дълбокото долу.

— Май не разбирам — казах аз, въпреки че започвах да схващам.

— Който обича да плува при повърхността, се задоволява с привидното значение на Корана. Мнозина го предпочитат. Тълкуват сурите прекалено буквално. Не е чудно, че докато четат стихове като ан-Ниса, стигат до заключението, че според Корана мъжете превъзхождат жените. Защото искат да видят точно това.

— Ами другите течения? — попитах аз.

Шамс въздъхна тихо и аз неволно забелязах устата му, загадъчна и зовяща като тайна градина.

— Има още три течения. Второто е по-дълбоко от първото, но пак е близо до повърхността. Докато съзнанието ти се разширява, се разширява и разбирането ти за Корана. Но за да се случи това, трябва да се гмурнеш под водата.

Слушах го и се чувствах и празна, и в същото време изпълнена до краен предел.

— Какво става, след като се гмурнеш? — попитах предпазливо.

— Третото течение — това е езотеричният прочит, или батин. Ако четеш ан-Ниса с отворено вътрешно око, ще видиш, че сурата не е за жените и мъжете, а за женското и за мъжкото начало. Всеки от нас, включително ние с теб, носим в себе си и женското, и мъжкото начало — в различна степен и оттенъци. Едва след като се научим да съчетаваме и двете, можем да постигнем хармонично Единство.

— Нима твърдиш, че нося в себе си мъжко начало?

— О, да, определено. Аз също нося в себе си женското начало.

Засмях се неволно.

— Ами Руми? Как е при него?

Шамс също се усмихна за кратко.

— В една или друга степен всеки мъж носи в себе си женското начало.

— Дори мъжествените мъже ли?

— Особено те, скъпа — отговори Шамс, като подправи думите си с намигване и сниши глас до шепот, все едно доверяваше тайна.