Елиф Шафак - Любов

Чувството беше толкова неочаквано и смущаващо, че тя побърза да изключи лаптопа, сякаш, не го ли направеше, мъжът от снимката щеше да я всмуче.

Коня, 10 юли 1245 година

„Байбарс, синко, не се доверявай на никого, защото от ден на ден светът се покварява все повече“ — повтаря чичо ми.

Твърди, че е било различно само веднъж — през Златния век, когато всичко се е крепяло на пророка Мохамед, мир на праха му. Откакто той е умрял, всичко вървяло надолу. Но мен ако питате, всяко място, където се съберат повече от двама души, се превръща в полесражение. Дори по времето на пророка хората са враждували, нали така? Войната е сърцевина на живота. Лъвът изяжда кошутата, а каквото остане от туловището, лешоядите го оглозгват до кост. Природата е жестока. Всяка твар без изключение на сушата, в морето и въздуха може да оцелее само по един начин: като е по-хитра и силна от най-заклетия си враг. За да останеш жив, трябва да се биеш. И толкоз.

Това важи и за нас. И най-лековерният ще види, че в наши дни, в нашия век няма друг начин. Преди пет години нещата приеха ужасен обрат, след като Чингис хан изпрати сто монголски дипломати да преговарят и те бяха избити до крак. Чингис хан се превърна в огнено кълбо от ярост и обяви война срещу исляма. Никой не знаеше как и защо са били изклани дипломатите. Някои подозираха, че Чингис хан сам е пратил да ги убият, за да тръгне на безпощаден военен поход. Нищо чудно и да е вярно. Човек никога не знае. Аз обаче знам, че за пет години монголците опустошиха всичко около Хорасан; откъдето и да минеха с препусналите си коне, след тях оставаше само разруха и смърт. А преди две години при Кьоседаг разгромиха силите на селджуките и превърнаха султана във васал, който плаща данък. Монголците не ни унищожиха само защото им е по-изгодно да ни държат роби.

Откакто свят светува, най-малкото откакто Каин е убил брат си Авел, се водят войни, но войската на монголците е чудо нечувано. В нея има какви ли не оръжия с най-различно предназначение. Всеки войник в тази войска е с тежка броня и е въоръжен с боздуган със секира, сабя и копие. Не само това, ами носят и стрели, които пробиват ризница. Подпалват цели села, тровят жертвите си и разсичат и най-твърдата кост в човешкото тяло. Имат и стрели, които свистят и с които пращат сигнали от дружина на дружина. С такива развити бойни умения и без страх от Бога монголците нападат и унищожават всеки град, малък и голям, всяко селце по пътя си. Дори такива древни градове като Бухара бяха превърнати в купчини развалини. И сме изправени не само срещу монголците. Трябва да си върнем Йерусалим от кръстоносците, да не говорим пък за натиска, оказван от византийците, и за съперничеството между шиити и сунити. Как можем да си позволим да сме миролюбиви, при положение че от всички страни сме обкръжени от хладнокръвни врагове?

Затова хора като Руми ме дразнят ужасно. Пет пари не давам, че останалите имали добро мнение за него. За мен той е страхливец, който не сее друго, освен страх. В миналото може да е бил добър книжник, днес обаче очевидно е под влиянието на онзи еретик Шамс. Какво проповядва Руми във време, когато противниците на исляма ни притискат от всички страни? Мир, моля ви се! Бездействие! Покорство!

Братко, издръж на болката. Не се поддавай на отровата на своите желания. Успееш ли, и небето ще се преклони пред прелестта ти… Така бодилът се превръща в роза. И в песъчинката грейва всемирът.

Руми проповядва покорство и така превръща мюсюлманите в стадо овце, малодушни и хрисими. Разправя, че за всеки проповедник имало последователи и за всички последователи — уречено време. Освен „любов“ сред предпочитаните от него думи очевидно са „търпение“, „равновесие“ и „търпимост“. Ако зависеше от него, всички щяхме да си стоим по къщите и да чакаме да бъдем изклани от врага или да бъдем сполетени от друго бедствие. И съм сигурен, че тогава той ще дойде, ще огледа набързо опустошението и ще го обяви за берека 19. Някои са го чували да казва: „Ако бъдат съборени училището, джамията и минарето, дервишите могат да създадат свое братство“. Що за приказки са това!

А като се замисли човек, Руми се е озовал в града ни само защото преди няколко десетилетия семейството му е напуснало Афганистан и е потърсило убежище в Анадола. По онова време султанът на селджуките отправя открита покана към доста на брой влиятелни и заможни хора, сред които и бащата на Руми. Така закриляно и облагодетелствано, вечно обграждано с внимание и одобрение, семейството на Руми се е махнало от хаоса в Афганистан и се е установило сред спокойните овощни градини на Коня. Лесно е да проповядваш търпимост, когато животът ти е бил такъв!