Елиф Шафак - Любов

Завчера чух какво говори Шамс от Тебриз на неколцина, събрали се на пазара. Той разказа как Али, съратникът и наследник на пророка Мохамед, влязъл на полесражението в битка с един неверник. Тъкмо да го прониже с меча си в сърцето, когато най-неочаквано неверникът вдигнал глава и го заплюл в лицето. Али тутакси пуснал меча, поел си дълбоко въздух и се отдалечил. Неверникът се вцепенил от изумление. Завтекъл се след Али и го попитал защо го е пощадил.

— Защото съм ти много ядосан — отвърнал Али.

— Щом си ми много ядосан, защо не ме уби? — учудил се неверникът. — Не разбирам.

Али обяснил:

— Когато ме заплю в лицето, се вбесих. Себелюбието ми беше подразнено и закопня за мъст. Ако те убия, ще послушам себелюбието си. А това ще бъде огромна грешка.

Така Али пуснал човека да си върви по живо, по здраво. Неверникът бил толкова трогнат, че станал приятел и последовател на Али, а след време по своя воля приел исляма.

Ето какви истории явно обича да разправя Шамс от Тебриз. И какво ни казва с тях? Да се оставим неверниците да ни заплюват в лицето! А, не, по-добре да съм труп. Неверник или не, никой не може да заплюва в лицето Байбарс воина!

Нортхамптън, 13 юни 2008 година

„Скъпа Ела,

Шамс е човекът, благодарение на когото Руми се преобразява от духовник с местно значение в световноизвестен поет и мистик.

Учителят Самид все ми повтаряше: «Дори и някои да са равностойни на Шамс, по-важно е къде са хората като Руми, които да го видят».

„Скъпи Азис,

Кой е учителят Самид?

„Любима Ела,

Дълго е за обясняване. Наистина ли искаш да знаеш?

„Скъпи Азис,

Разполагам с предостатъчно време.

Коня, 2 август 1245 година

Богат е животът, преизобилен и пълен. Или най-малкото си мислиш така, докато не се появи някой, благодарение на когото разбираш какво ти е липсвало през цялото време. Подобно на огледало, в което се оглежда не онова, което го има, а онова, което липсва, този човек ти показва пустотата в душата ти — пустота, която упорито си отказвал да видиш. Той може да е любим, приятел или духовен учител. Понякога дете, за което се грижиш. Най-важното е да намериш душа, която да допълва твоята. Всички пророци дават все един и същ съвет: намери онзи, който да ти бъде огледало! За мен такова огледало е Шамс от Тебриз. Преди да дойде той, за да ме накара да се взря в най-стаените кътчета на душата си, не виждах основната истина за себе си: че колкото и преуспял и благоденстващ да изглеждам, дълбоко в себе си съм самотен и неудовлетворен.

Сякаш години наред съставяш свой личен речник. В него даваш определение на всички важни за теб понятия, например на „истина“, „щастие“ или „красота“. На всяка повратна точка в живота се допитваш до този речник и не ти минава и през ум да оспориш написаното в него. После някой прекрасен ден при теб идва непознат, който изтръгва безценния ти речник и го изхвърля.

— Всичките ти определения трябва да се пренапишат — заявява ти той. — Време е да забравиш каквото си знаел.

И по причина, неведома за ума ти, ала очевидна за твоето сърце, ти не възразяваш, не се и сърдиш на този човек, а с удоволствие изпълняваш заръката му. Ето какво направи с мен Шамс. Благодарение на приятелството ни научих много. Но по-важното е, че той ме научи да забравя какво съм знаел.

Когато обичаш някого тъй силно, очакваш всички наоколо да изпитват същото — и те като теб да се радват и да изпадат във възторг. А когато това не се случва, се учудваш, после се обиждаш и се чувстваш предаден.

Как изобщо можех да накарам семейството и приятелите си да видят каквото виждах аз? Как можех да опиша онова, което не се поддава на описание? Шамс е моето Море на милостта и благодатта. Той е моето Слънце на Истината и Вярата. Наричам го Цар на Царете на Духа. Той е моят извор на живота, високият ми кипарис, величествен и вечнозелен. Дружбата му е като четвъртото четене на Корана: пътешествие, на което можеш да поемеш само вътре в себе си и което отвън изобщо не се долавя.

За съжаление повечето хора съдят по образите и мълвите. За тях Шамс е дервиш особняк. Смятат, че се държи странно и богохулства, че е съвсем непредсказуем и ненадежден. За мен обаче той е самото въплъщение на Любовта, която движи целия всемир: понякога се отдръпва в сянка и държи като спойка всичко, друг път се пръсва и се взривява. Такава среща се случва веднъж в живота. Веднъж на трийсет и осем години.