Елиф Шафак - Любов

В крайна сметка се оказа, че отшелникът е бил прав. Колкото и да ми беше мъчно за татко и за близките ми, няма и миг, в който да съм съжалявала, че съм дошла в Коня и съм се вляла в семейството на Руми. Под този покрив прекарах много честити дни.

Докато не се появи Шамс от Тебриз. Неговото присъствие промени всичко.

Нортхамптън, 9 юни 2008 година

Без някога да е обичала самотата, напоследък Ела установяваше, че я предпочита. Беше погълната от това да внася последните щрихи в рецензията си за „Сладко богохулство“ и помоли Мишел за още една седмица отсрочка. Можеше да приключи и по-рано, но не искаше. Работата й даваше повод да се усамоти и да отложи семейните задължения и отдавна назрелия сблъсък със съпруга й. Тази седмица за пръв път пропусна Готварския клуб „Фюжън“ — не й беше до това да готви и да бъбри с петнайсет жени със сходен живот точно когато самата тя не знаеше какво да прави със своя. В последната минута се обади да предупреди, че е болна.

Смяташе общуването си с Азис за тайна, най-неочаквано се бе сдобила с твърде много тайни. Азис не знаеше, че Ела не само чете книгата му, но и пише рецензия за нея, в литературната агенция не знаеха, че тя флиртува тайно с автора на романа, който й бяха възложили за рецензия, децата и мъжът й пък изобщо не знаеха за какво е романът, не знаеха нищо и за автора му и за нейния флирт с него. Само за няколко седмици Ела се беше преобразила от жена с живот, прозрачен като кожа на новородено, в човек, затънал в тайни и лъжи. Но ако тази промяна я изненадваше, още по-учудващото бе, че тя изобщо не я смущаваше. Ела сякаш чакаше уверено и търпеливо да се случи нещо изключително важно. Тази ирационална надежда беше част от очарованието на новото й настроение, което въпреки всички тайни наистина бе очарователно.

Сега вече имейлите не й стигаха. Именно тя се обади първа по телефона на Азис. Въпреки петте часа разлика във времето двамата разговаряха почти всеки ден. Азис й беше казал, че гласът й е нежен и крехък. Ако тя се засмееше, смехът й идваше на талази, прекъсвани от кратки въздишки, сякаш Ела не бе сигурна колко още да се смее. Това беше смехът на жена, която така и не се е научила да не обръща особено внимание на мнението на другите.

— Просто се носи по течението — каза Азис. — Отпусни се!

Но течението около нея бе непостоянно и накъсано, защото точно тогава в дома и се случваха много неща. Ави беше тръгнал на частни уроци по математика, а Орли ходеше на консултации за смущенията в храненето си. Сутринта беше изяла половин омлет — първата истинска храна от месеци — и въпреки че бе попитала веднага колко калории има в него, беше малко чудо, че не се почувства виновна и не се самонаказа като повърне омлета. Междувременно Джанет беше хвърлила бомба, като бе оповестила, че е скъсала със Скот. Не беше обяснила друго, освен че и двамата имали нужда от пространство. Ела се запита дали „пространство“ всъщност не означава нова любов, в случай че Джанет и Скот не си бяха губили времето и вече си бяха намерили други.

Бързината, с която между хората възникваха отношения, които после се разпадаха, изумяваше повече отвсякога Ела, която обаче вече не се опитваше да съди другите. Ако имаше нещо, което беше научила от кореспонденцията си с Азис, то това бе, че колкото по-спокойна и сдържана е, толкова повече децата споделят с нея. След като беше престанала да тича подир тях, те бяха престанали да бягат от нея. Сега нещата се получаваха по-гладко, така, както и харесваше повече, в сравнение с времето, когато Ела се беше опитвала неуморно да помага и да поправя.

И само като си помислеше, че не прави нищо, за да го постигне! Вместо да смята, че играе в къщата ролята на своеобразна спойка, на невидима, но основна брънка, свързваща всички, тя се беше превърнала в безмълвен наблюдател. Гледаше не непременно студено и безразлично, но с видима сдържаност как събитията се разгръщат и дните отминават. Беше приела, че не е нужно да се напряга за неща, над които няма власт, и забеляза, че се е превърнала в друг човек: по-мъдър, по-спокоен и далеч по-разумен!

— Петата стихия — нашепваше си тя по много пъти на ден. — Просто приеми пустотата!

Не мина много време и мъжът й усети, че в нея има нещо странно, нещо, което не е в стила й. Дали заради това изведнъж му се прииска да прекарва повече време с нея? Напоследък се прибираше по-рано и Ела подозираше, че сега той не се среща с други жени.

— Добре ли си, скъпа? — току я питаше Дейвид.