Елиф Шафак - Любов

— Ама разбира се! Къде другаде да е?

И всички, дето бяха спрели тук, на Господ и на мъките напук — до чашите допряха жадно устни.

Ако има нещо, на което са ме научили дългите години на пиене, то е, че различните хора пият различно. Познавал съм такива, които всяка вечер изгълтват литри и въпреки това само се развеселяват, пеят песни и после заспиват. Има обаче и други, които от няколко капки се превръщат в чудовища. Щом от една и съща напитка някои се разведряват и се понапиват малко, а други се озлобяват и налитат на бой, не трябва ли да виним самите хора, които пият, а не напитката?

Изръкопляскаха ми още веднъж. Дори Христос се включи във веселбата. В еврейския квартал на Коня, в кръчма на християнин, ние, поклонниците на виното от всякакви вероизповедания, вдигнахме чашите и пихме за Бога, който, колкото и невероятно да звучеше, можеше да ни обича и да ни прощава, макар че самите ние не успявахме да го сторим.

Нортхамптън, 31 май 2008 година

Това беше първият път, когато Ела Рубинстейн правеше тест в интернет, озаглавен „Как да разберете дали вашият мъж ви изневерява“. Макар че въпросите й се струваха глупави, тя вече знаеше, че понякога животът прилича на голямо клише.

Въпреки резултата от теста Ела не искаше да се разправя с Дейвид. И досега не го беше попитала къде е бил нощите, когато не се е прибирал вкъщи. В такива дни тя почти през цялото време се занимаваше със „Сладко богохулство“ и използваше романа като повод да си мълчи. Беше толкова разсеяна, че четеше книгата по-дълго от обикновено. Въпреки това тя й харесваше и след всяко ново правило на Шамс Ела разсъждаваше върху живота си.

Когато децата бяха наблизо, тя се държеше нормално. Двамата с Дейвид се държаха нормално. Но останеха ли сами, Ела забелязваше, че мъжът й я гледа заинтригувано, сякаш се питаше що за съпруга е, след като избягва да го пита къде е прекарал нощта. Истината обаче беше, че на Ела не й се научаваха неща, с които нямаше да знае какво да прави. Тя смяташе, че колкото по-малко знае за увлеченията на съпруга си, толкова по-малко ще мисли за тях. Да тънеш в неведение наистина си беше блаженство.

Това блаженство беше нарушено един-единствен път, миналата Коледа, когато от местен хотел се получи анкета, адресирана само до Дейвид. От управата на хотела питаха дали е останал доволен от престоя си там. Ела остави писмото на масата, най-отгоре върху купчинката, която се беше получила по пощата, и същата вечер загледа как мъжът й вади писмото от отворения плик и го чете.

— А, социологическо проучване сред гостите! Само до това ми е сега — каза той и успя да се подсмихне. — Миналата година проведохме там конференция на стоматолозите. Явно са прибавили към гостите, отсядали в хотела, и всички участници в конференцията.

Ела му повярва. Най-малкото онази част в нея, която не искаше да клати лодката. Другата част обаче беше цинична и недоверчива. Именно тя я тласна на другия ден да намери телефона на хотела и да го набере колкото да чуе онова, което вече знаеше: нито тази, нито миналата година в хотела не се бяха провеждали никакви конференции на стоматолози.

Всъщност Ела винеше себе си. Не остаряваше красиво и през последните шест години беше напълняла доста. С всеки нов излишен килограм сексуалното й желание намаляваше все повече. Заради готварския курс й беше още по-трудно да отслабне, макар че в групата имаше жени, които готвеха по-често и по-добре, а пак си бяха наполовина на нейното тегло.

Върнеше ли се назад, в миналото, Ела си даваше сметка, че бунтарството никога не й е било в кръвта. Никога не беше пушила трева на скришни места заедно с момчетата, никога не я бяха изхвърляли от заведения, тя никога не беше взимала хапчета против забременяване, никога не беше устройвала скандали, никога не беше лъгала майка си. Никога не беше бягала от училище. Докато не навърши двайсет, не знаеше що е секс. Нейните връстнички правеха поголовно аборти или даваха новородените си деца за осиновяване, а Ела ги наблюдаваше отстрани, сякаш гледаше по телевизията предаване за глада в Етиопия. Натъжаваше се, че по широкия свят стават такива трагедии, ала истината беше, че не си представяше да споделя една и съща вселена с хората с по-малко късмет.