Елиф Шафак - Любов

Два дни по-късно, когато най-после остана сама, Ела тръгна да се разхожда безцелно из града: гледаше семействата, които минаваха покрай нея, магазинерите, уличните търговци, които напираха да й продадат нещо, какво и да е. Хората се извръщаха след американката, която крачеше сред тях с подпухнали от плач очи. Тя беше чужденка тук, чужденка навсякъде.

Ела се върна в хотела и преди да плати и да се отправи към летището, свали якето и облече пухкав пуловер от ангорска вълна в прасковен цвят. „Цвят, твърде мек и смирен за жена, която се опитва да не е такава“, помисли си тя. После се обади по телефона на Джанет, която единствена от трите й деца я бе подкрепила в решението да последва сърцето си. Орли и Ави и досега не й говореха.

— Мамо! Как си? — попита Джанет с глас, преливащ от топлота.

Ела се наведе напред в празното пространство и се усмихна на дъщеря си, сякаш тя стоеше точно отпред. После каза почти нечуто:

— Азис е мъртъв.

— О, мамо, моите съболезнования.

Настъпи кратко мълчание — и двете се чудеха какво още да кажат. Джанет наруши първа тишината:

— Сега ще си дойдеш ли, мамо?

Ела наклони замислено глава. Бе доловила във въпроса на дъщеря си още един, неизречен въпрос. Дали тя щеше да се върне в Нортхамптън, при съпруга си, и да прекрати бракоразводното дело, превърнало се в лабиринт от взаимна неприязън и обвинения? Какво щеше да прави сега? Нямаше никакви пари, нямаше и работа. Но винаги можеше да дава частни уроци по английски, да сътрудничи на някое списание и знае ли човек, някой ден да стане добър редактор на художествена литература.

Затворила за миг очи, Ела се зае да си пророкува сама с радостна убеденост и увереност какво ще й донесат дните напред. Никога досега не беше оставала сама и въпреки това, колкото и да е странно, не се чувстваше самотна.

— Липсваш ми, скъпа — каза. — Брат ти и сестра ти също. Ще дойдеш ли да се видим?

— Разбира се, че ще дойда, мамо — ще дойдем всички, но какво смяташ да правиш сега? Сигурна ли си, че няма да се върнеш?

— Заминавам за Амстердам — отвърна майка й. — Там има страхотни малки жилища с изглед към каналите. Ще взема под наем някое. Трябва да се науча да карам по-добре велосипед… няма да правя планове, скъпа. Ще се опитам да живея ден за ден. Ще видя какво ще ми подскаже сърцето. Така гласи едно от правилата, нали?

— Какви правила, мамо? За какво ми говориш?

Ела се приближи до прозореца и погледна небето, което във всички посоки бе изумително индигово. Въртеше се със своя си невидима скорост, разтваряше се, превръщаше се в нищо и така, подобно на кръжащ дервиш, се изправяше пред безброй възможности.

— Правило номер четирийсет — каза бавно Ела. — „Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5207

Издание:

Елиф Шафак. Любов

ИК „Егмонт България“, София, 2010

Редактор: Вихра Василева

Коректор: Танка Симеонова

ISBN: 978-954-27-0501-7

Дързък, оправен (иврит). — Б.пр.

„Коран на персите“, сборник от шест книги на Руми. — Б.пр.

Мюсюлманско духовно училище. — Б.а.

Цитатите от Корана в книгата са по превода на Цветан Теофанов. — Б.пр.

Начално училище. — Б.а.

Тълкуване на Корана. — Б.а.

Ислямска духовна практика, при която многократно се изрича Божието име. — Б.а.

В някои преводи на тази притча се среща и като Мойсей. — Б.ред.

Братство на суфисти, а също истинен, мистичен път. — Б.а.

Център за дервиши. — Б.а.

Дай Боже. — Б.пр.

Словото и делата на пророка Мохамед. — Б.а.

Дяволът в ислямската митология. — Б.пр.

Етапи на развитие. — Б.а.

Фалшиво его. — Б.а.

В суфизма този етап е достъпен и за мъже, и за жени. — Б.а.

Благословение. — Б.а.

Глава в Корана. — Б.пр.

Забраненото и позволеното. — Б.пр.