Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Колко печелиш? Искам да получа копие от финансовия ти баланс. С кого общуваш? Навреме ли си плащаш наема? Пиеш ли алкохол? Получи ли одобрението на Палмгрен, преди да си сложиш тези обици по лицето? Поддържаш ли добра хигиена?

— Fuck you 52 52 Майната ти (англ.). — Б.пр. .

Палмгрен бе нейният спасител след целия ужас, който бе преживяла. Той бе настоявал да се срещат поне веднъж месечно в предварително определени дни, а понякога и по-често. А след като тя отново заживя на улица „Лундгатан“, почти станаха съседи; той живееше на улица „Хорнсгатан“, само на една пресечка от нея. Те се сблъскваха случайно на улицата горе-долу през равни интервали от време и пиеха кафе в „Гиффи“ или в някое друго кафене наоколо. Палмгрен никога не й се бе натрапвал вкъщи; само понякога й носеше малък подарък за рождения ден. Бе й казал, че може да му ходи на гости, когато пожелае. Тя рядко се възползваше от тази привилегия, но след като се върна да живее в квартал „Сьодермалм“, започна да празнува Коледа с него, като се отбиваше в дома му, след като бе посетила майка си. Ядяха печен бут и играеха шах. Тя не бе почитател на шаха. Въпреки това обаче нямаше загубена партия, откакто научи правилата. Палмгрен бе вдовец и Лисбет Саландер смяташе за свой дълг да бъде с него през тези самотни празници.

Бе му задължена, а тя не оставяше дълговете си неизплатени.

Именно Палмгрен бе наел апартамента на майка й на улица „Лундгатан“, докато на Лисбет отново й потрябва жилище. То бе четирийсет и девет квадрата. Бе занемарено и се нуждаеше от ремонт, но все пак имаше покрив над главата си.

Сега обаче Палмгрен го нямаше, с което бе прекъсната поредната й връзка с обществото. Нилс Бюрман бе съвсем друг тип човек. Тя нямаше никакво намерение да празнува Коледа в дома му. Първото нещо, което той направи, бе да въведе нови правила за управлението на сметката й в банка „Ханделсбанкен“ 53 53 Буквално търговска банка. — Б.пр. . Палмгрен бе заобиколил закона за попечителство, без особено да се замисли, и й бе позволил сама да се грижи за финансите си. Тя си плащаше сметките и можеше да разполага със спестяванията си както намереше за добре.

Тя се бе подготвила за срещата с Бюрман една седмица преди Коледа и се опита да му обясни, че предшественикът му заслужено й бе имал пълно доверие. Палмгрен й бе позволил да се грижи сама за себе си и не се намесваше в личния й живот.

— Това е един от проблемите — бе отговорил Бюрман и бе потупал досието й.

След това надълго и нашироко й бе разяснил кои правила и държавни постановления трябва да бъдат следвани при попечителство и я бе осведомил, че смята да въведе нов ред.

— Той ти е бил дал пълна свобода, нали? Чудя се как му се е разминало.

„Ами защото беше луд социалдемократ, който се бе занимавал с проблемни деца в продължение на почти четирийсет години.“

— Аз вече не съм дете — отвърна Лисбет Саландер, като че това обясняваше нещата.

— Не, вече не си дете. Но аз съм определен за твой попечител и докато изпълнявам тази роля, нося юридическа и икономическа отговорност за теб.

Първата мярка, която предприе, бе да открие нова сметка на нейно име, за която тя трябваше да информира отдел „Заплати“ в „Милтън“ и да започне да я използва за в бъдеще. Саландер осъзна, че краят на безгрижните й дни бе настъпил. От този момент нататък адвокат Бюрман щеше да плаща сметките й и да й дава определена сума за джобни всеки месец. Той очакваше от нея да му дава пълен отчет за разходите си. Бе решил Лисбет да получава хиляда и четиристотин крони на седмица — „за храна, дрехи, кино и т.н.“.

В зависимост от това колко й се работеше, Лисбет Саландер печелеше около сто и шейсет хиляди крони годишно. Тя лесно би могла да удвои тази сума, ако започнеше работа на пълен работен ден и приемаше всички задачи, които Драган Армански й предлагаше. Нямаше почти никакви разходи и спестяваше по-голямата част от парите. Разходите по апартамента бяха около две хиляди крони на месец и въпреки неголемите си приходи в сметката си имаше около деветдесет хиляди крони. До които вече нямаше достъп.

— Аз отговарям за парите ти — бе й обяснил той. — Трябва да спестяваш за бъдещето си. Няма смисъл да се притесняваш; аз ще се погрижа за всичко.

„Аз се грижа сама за себе си, откакто станах на десет, задник такъв!“

— Ти се справяш добре в обществото, така че няма нужда да бъдеш институционализирана, но въпреки това то носи отговорност за теб.