Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Явно няма човек, който да не ме е видял тогава.

— Венерстрьом… не е на почит в този дом.

— Да, Хенрик спомена това. Сега чакам да чуя края на историята.

— Той ми каза преди няколко дни, че ви е назначил. — Мартин Вангер изведнъж се разсмя. — Смята, че вероятно сте приели да дойдете да работите тук, на север, именно заради Венерстрьом.

Микаел се поколеба за миг, но после реши да каже истината.

— Това бе важна причина. Но, честно казано, имах нужда да се махна от Стокхолм и предложението да прекарам година в Хедестад ми бе отправено в точния момент. Мисля, че така се развиха нещата. Не мога да се преструвам, че процесът никога не се е състоял. Все пак ще лежа в затвора.

Мартин Вангер кимна, изведнъж бе станал сериозен.

— Можете ли да обжалвате?

— Това няма да помогне в този случай.

Мартин Вангер погледна часовника си.

— Трябва да съм в Стокхолм довечера и нямам време. Ще се върна след няколко дни. Елате да вечеряме някой път. Много бих искал да чуя какво всъщност се е случило по време на този процес.

Те отново си стиснаха ръцете, след което Мартин излезе и отвори вратата на волвото. После се обърна и извика на Микаел:

— Хенрик е на втория етаж. Направо се качвайте.

Хенрик Вангер седеше на дивана в кабинета си, а на масата пред него лежаха „Хедестадс курирен“, „Дагенс Индустри“, „Свенска Дагбладет“, както и двата вечерни вестника 51 51 Имат се предвид „Афтонбладет“ и „Експересен“. — Б.пр. .

— Срещнах Мартин навън.

— Той бърза да спасява империята — отвърна Хенрик Вангер и вдигна термоса. — Кафе?

— Да, благодаря — отвърна Микаел.

После седна, като се чудеше защо Хенрик Вангер е толкова развеселен.

— Виждам, че са писали за теб във вестника.

Хенрик Вангер бутна към него единия вечерен вестник, който бе отворен на страница със следното заглавие: „Медията, която даде на късо“. Текстът бе съчинен от колумнист, който по-рано бе работил в икономическото списание „Финансмагазинет Монопол“ и се бе прочул като специалист по ироничните унищожителни статии за всеки, който изразяваше позиция по определен въпрос или риташе срещу ръжена — феминистки, антирасисти и защитници на природата. Не подминаваше никого. Самият автор обаче никога не бе вземал отношение по някой деликатен проблем. Сега явно се бе преориентирал към критика на медиите; няколко седмици след края на процеса във връзка с аферата „Венерстрьом“ бе решил да насочи вниманието си към Микаел Блумквист, който бе упоменат със собственото си име и описан като пълен идиот. Ерика Бергер пък бе представена като некомпетентна, глупава журналистка.

„Мълвата гласи, че «Милениум» е на път да фалира, въпреки че главният редактор е феминистка с къса пола, която се цупи по телевизията. Вестникът успя да се задържи на повърхността години наред благодарение на имиджа, който редакторската колегия успя да наложи — млади репортери, които се занимават с разследваща журналистика и разобличават престъпниците от финансовия свят. Този рекламен трик може и да минава сред младите анархисти, които искат да чуят точно това, но не и сред съдиите. В което Кале Блумквист съвсем наскоро се убеди.“

Микаел извади мобилния си телефон и провери дали Ерика не го бе търсила. Нямаше оставени съобщения. Хенрик Вангер изчака мълчаливо; Микаел внезапно осъзна, че старецът очакваше той пръв да заговори.

— Този мъж е идиот — рече Микаел.

Хенрик Вангер се разсмя, но коментарът му бе лишен от всякаква сантименталност.

— Може и така да е, но не той бе осъден от съда.

— Вярно е. А и не би могло да му се случи нещо подобно. Той самият никога не изразява каквато и да било оригинална мисъл, а само се заяжда и подбира възможно най-унизителните думи, за да забие последния пирон в ковчега.

— Сблъсквал съм се с мнозина като него по мое време. Ето ти един добър съвет, ако, разбира се, искаш да го приемеш: абстрахирай се, когато вдига пара, но помни всичко и при пръв удобен случай му го върни. Сега обаче преимуществото е на негова страна и е най-добре да си траеш.

Микаел изглеждаше объркан.

— Имал съм много врагове през годините и научих едно нещо — няма смисъл да се впускаш в битка, която със сигурност ще загубиш. За сметка на това обаче никога не бива да позволяваш на човек, който те е засегнал, да се измъкне безнаказано. Изчакай и нанеси ответния удар, когато си най-силен, макар и вече да не ти се налага да го правиш.

— Благодаря за урока по философия. А сега искам да ми разкажете за семейството си.