Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел Блумквист можеше съвсем ясно да си представи разигралите се през това динамично денонощие сцени. Нямаше спор, че автомобилната катастрофа на моста бе допринесла за липсата на координация през първите часове; отчасти, защото значително бе намалила възможността да бъде повикано стабилно подкрепление от сушата, отчасти, защото повечето хора бяха сметнали, че няма как две толкова драматични събития, случили се на едно и също място, да не са свързани помежду си. След като цистерната била преместена, криминален инспектор Морел дори слязъл при моста, за да се увери, че Хариет Вангер по някакво злощастно стечение на обстоятелствата не е попаднала под катастрофиралите превозни средства. Това бе и единственото ирационално действие от страна на инспектора, което Микаел откри, тъй като имаше свидетели, които бяха видели изчезналото момиче на острова, след като катастрофата вече бе факт. Очевидно и на ръководещия разследването също му бе трудно да се освободи от мисълта, че едното злощастно събитие бе предизвикало другото, без да може да даде логично обяснение защо.

Надеждите, че случаят ще бъде разрешен бързо и ще има щастлив край, значително намалели през това първо денонощие, белязано от пълна суматоха. Постепенно се оформили две версии. Въпреки очевидните трудности, които Хариет Вангер би срещнала при опит незабелязано да напусне острова, Морел не искал да изключи възможността тя все пак да е избягала от къщи. Той взел решение да я обявят за издирване и наредил на патрулиращите полицаи в Хедестад да следят за изчезналото момиче. Дори се разпоредил един колега от криминалния отдел да разпита шофьора на автобуса и персонала на железопътната гара дали не са я виждали.

Вероятността Хариет Вангер да е станала жертва на злополука нараствала правопропорционално на липсата на сведения. Това била и основната версия на разследването през следващите дни.

Доколкото Микаел Блумквист можеше да прецени, мащабното претърсване, проведено два дни след изчезването на момичето, бе професионално организирано. То е било ръководено от полицаи и пожарникари, които има опит с подобни случаи. На остров Хедебю може и да има някои труднодостъпни места, но все пак площта му е ограничена, така че издирващите успели да го претърсят щателно през деня. Една полицейска лодка и двама доброволци с „Петешон“ претърсили, доколкото могли, заобикалящата го вода.

Издирването продължило и на следващия ден в намален състав. Този път патрулите били изпратени още веднъж в труднодостъпните райони, сред които били и така наречени Бефестнинегн 50 50 Крепост (швед.). — Б.пр. — изоставени бункери, построени от бреговата охрана през Втората световна война. Този ден били претърсени дори скришни места, кладенци, външни постройки и изби, както и таваните на къщите в селото.

В една от бележките, направени след преустановяването на издирването на третия ден от изчезването на Хариет, прозираше явна фрустрация. В този момент Густав Морел, разбира се, не би могъл да знае, че никой друг няма да стигне по-далеч в разследването на случая от него. Той е бил объркан и не е могъл да реши каква следваща стъпка да предприеме или къде да продължи с издирването. Хариет Вангер сякаш била потънала вдън земя, с което се поставило и началото на четирийсетгодишното мъчение на Хенрик Вангер.

Микаел продължи да чете до малките часове на нощта и се събуди късно сутринта на Богоявление. Точно пред входа на къщата на Хенрик Вангер бе паркирано тъмносиньо волво. В мига, в който Микаел хвана дръжката на вратата, тя се отвори и навън излезе мъж на около петдесетгодишна възраст. Те едва не се сблъскаха. Мъжът явно много бързаше.

— Да? Мога ли да помогна?

— Идвам при Хенрик Вангер — отвърна Микаел.

Погледът на непознатия се проясни. Той се усмихна и протегна ръка.

— Вие сигурно сте Микаел Блумквист, който помага на Хенрик със семейните хроники?

Микаел кимна и двамата си стиснаха ръцете. Хенрик Вангер очевидно бе започнал да разпространява мнимата версия за посещението на Микаел в Хедестад. Мъжът бе с наднормено тегло — резултат от дългогодишното седене в офиси и заседателни зали, но Микаел веднага забеляза приликата с Хариет Вангер в чертите на лицето му.

— Аз съм Мартин Вангер — представи се мъжът в потвърждение на това наблюдение. — Добре дошли в Хедестад.

— Благодаря.

— Гледах ви по телевизията преди известно време.