Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

„Милтън Секюрити“ разполагаше с триста и осем служители на постоянен договор и още около триста изпитани експерти на свободна практика, които бяха викани при нужда срещу съответния хонорар. Следователно ставаше въпрос за малка компания в сравнение с „Фалк“ или „Свенск бевакнингсшенст“ 22 22 Шведска охрана (швед.). — Б.пр. . Когато Армански започна работа в компанията, тя все още се казваше Охранителна фирма „Юхан Фредрик Милтън“ АБ, а клиентелата й се състоеше предимно от търговски центрове, които се нуждаеха от охрана за магазините и от мускулести охранители. По време на неговото управление той я прекръсти на „Милтън Секюрити“, което имаше далеч по-интернационално звучене, и се насочи основно към съвременните технологии. Персоналът бе напълно подновен. На мястото на пенсионирани нощни пазачи, униформени фетишисти и допълнително заработващи гимназисти бяха назначени хора със сериозна компетентност. Армански привлече бивши полицаи за оперативни началници, политолози с познания в областта на международния тероризъм, личната охрана и промишления шпионаж, но преди всичко — специалисти по телекомуникация и компютри. Компанията премести централния си офис от Солна в новите модерни сгради близо до „Слусен“ в центъра на Стокхолм.

В началото на деветдесетте години „Милтън Секюрити“ бе в състояние да предложи един съвсем нов тип сигурност на специален кръг от клиенти, главно средно големи компании с изключително голям оборот и богати частни лица — новозабогатели рок звезди, борсови играчи и директори на интернет компании. Голяма част от дейността на фирмата се състоеше в осъществяването на лична охрана и предоставянето на различни решения в областта на сигурността на шведски компании зад граница, най-вече в Близкия изток. Тези дейности осигуряваха около седемдесет процента от оборота на „Милтън Секюрити“. По време на управлението на Армански той се бе увеличил от около четирийсет милиона на почти два милиарда. Сферата на сигурността бе изключително доходоносен бранш.

Дейността бе разделена на три основни области: консултации по сигурността, които се състояха в набелязването на реални или потенциални заплахи; защитните мерки, които обикновено включваха инсталирането на скъпи камери за наблюдение, аларма срещу взлом и пожар, електрически ключалки и специално компютърно оборудване; и накрая — осъществяването на лична охрана на частни лица или компании, които се намираха в реална или въображаема опасност. Тази сфера на дейност се бе разширила над четирийсет пъти за десет години, а в последно време бе завоювала и един нов тип клиенти — заможни дами, които се нуждаеха от защита от бившите си приятели, съпрузи или пощурели дебнещи ги фенове, които ги бяха видели по телевизията и се бяха влюбили в тесните им пуловери или в цвета на червилото им. „Милтън Секюрити“ освен това си сътрудничеше с подобни реномирани компании в други европейски страни и САЩ и осигуряваше охраната на редица чуждестранни гости по време на посещението им в Швеция. Сред тях бе една известна американска актриса, която в продължение на два месеца снимаше филм в Тролхетан, а агентът й смяташе, че звездният й статус изисква тя да бъде придружавана от бодигардове по време на редките си разходки около хотела.

Освен тези три сфери имаше още една — четвърта сфера, със значително по-малък обхват, в която бяха заети само неколцина сътрудници. Тя представляваше така нареченото ПП или П-ПРО, на вътрешен жаргон „препро“, което бе съкратено от „предварително проучване“.

Тя не допадаше особено на Армански, защото бе по-малко доходоносна, а същевременно доста проблематична и се основаваше повече на преценката и компетентността на служителите на компанията, отколкото на познанията им в областта на телекомуникациите или инсталирането на незабележима апаратура за наблюдение. Предварителните проучвания бяха допустими при изготвянето на отчети за кредитоспособността, проверка на миналото на кандидати за работа или при подозрения, че някой от служителите издава корпоративни тайни или се занимава с престъпна дейност. В такива случаи предварителните проучвания бяха неизменна част от оперативната дейност.

Твърде често обаче клиентите му идваха, тормозени от лични проблеми, и бяха склонни да му мрънкат за глупости, което никак не му допадаше. „Искам да знам какъв е този хулиган, с когото се среща дъщеря ми… Мисля, че жена ми ми изневерява… Момчето ми е добро, но попадна в лоша компания… Изнудват ме…“ В повечето случаи Армански веднага категорично отказваше. След като нечия дъщеря е пораснала, тя има право да излиза с който хулиган реши, а изневерите според него бяха нещо, с което съпрузите трябва да се справят сами. В подобни молби се криеха капани, които можеха евентуално да предизвикат скандал и да навлекат правни проблеми на „Милтън Секюрити“. Точно поради тази причина Драган Армански следеше зорко такива задачи, макар че приходите от тях бяха незначителни.