Стиг Ларшон: Мъжете, които мразеха жените

Роберт Линдберг замлъкна и погледна очаквателно Микаел.

— Изглежда, че Венерстрьом пропилява известна сума от парите на КИП, но на фона на разбунилите обществото случаи с изчезналия от „Сканска“ половин милиард и историята за „златния парашут“ на директора на АББ, благодарение на който той получава обезщетение от над един милиард крони, за него няма кой знае какво да се напише — констатира Микаел. — На днешните читатели им е дошло до гуша от статии за некомпетентни финансови юпита, макар че тук става въпрос за пари от данъци. Има ли още нещо?

— О да, най-интересното тепърва предстои.

— А ти откъде знаеш всичко това за сделките на Венерстрьом в Полша?

— През 1990 година работех в Търговската банка. Познай кой разследва банковия представител в КИП?

— Ясно. Разказвай.

— И така… Нека обобщим. КИП получава обяснение от Венерстрьом. Документите са подписани. Липсващата сума е възстановена. Връщането на шестте милиона всъщност е доста хитър ход. Ако някой стои в коридора с торба пари, които е готов да ти даде, ти веднага би решил, че делата му са абсолютно чисти.

— Давай направо към същността на въпроса.

— Блумквист, именно това е важното в случая, че в КИП остават доволни от отчета на Венерстрьом. За тях това е просто провалена инвестиция, но нямат забележки по отношение на управлението й. Прегледахме фактурите, паричните преводи и цялата документация. Всичко бе изключително точно. Поне така мислех. А също и шефът ми. Такова бе становището и на КИП, а правителството нямаше какво да добави.

— Къде е уловката?

— Ето тук вече нещата започват да намирисват — каза Линдберг и изведнъж лицето му придоби изненадващо трезв вид. — Тъй като ти си журналист, това, което ще ти кажа сега, е неофициална информация.

— О, я стига. Не можеш да седиш тук и да ми разказваш разни неща, за да ми съобщиш впоследствие, че не мога да пиша за тях.

— Мога и още как. Казаното дотук е обществено достояние. Дори можеш да прочетеш доклада, ако искаш. Останалата част от историята, която все още не знаеш, можеш да публикуваш единствено ако ме третираш като анонимен източник.

— Аха, само че съгласно общоприетата терминология неофициалната информация предполага, че са ми доверили нещо, за което обаче нямам право да пиша.

— Не ми пука за терминологията. Пиши за каквото искаш, по дяволите, но аз ще съм твоят анонимен източник. Договорихме ли се?

— Естествено — отвърна Микаел.

Като се връщаше сега към този момент, разбираше, че отговорът му бе грешка.

— И така. Аферата с „Минос“ се разигра преди едно десетилетие, точно след падането на Берлинската стена и превръщането на болшевиките в изрядни капиталисти. Аз бях сред хората, които разследваха Венерстрьом, и през цялото време ме глождеше чувството, че в тази история има нещо гнило.

— Защо си си мълчал по време на разследването?

— Обсъдих го с началника си. Само че нямаше за какво да се хванем. Всички документи бяха изрядни. Единственото, което ми оставаше, бе да подпиша доклада. Но след това всеки път, когато попадах на името на Венерстрьом в пресата, се сещах за „Минос“.

— Ясно.

— Работата е там, че по-късно, в средата на деветдесетте години, банката ми участва в определен брой сделки с Венерстрьом. Всъщност доста мащабни сделки. Те обаче не бяха много успешни.

— Да не ви измами?

— Не, чак дотам не се стигна. И двете страни спечелиха от сделките. По-скоро… Не знам как да го обясня. Ето че вече започнах да говоря за работодателя си, а не искам. Но крайното ми общо впечатление, както се казва, не бе положително. Медиите представят Венерстрьом като някакъв невероятен финансов оракул. Това го поддържа. На това разчита.

— Знам какво имаш предвид.

— Просто ми се стори, че този мъж е мошеник. Той всъщност изобщо не е толкова добър икономист. Дори познанията му по някои въпроси ми се сториха твърде ограничени. Просто разчита на съветите на няколко изключително интелигентни young warriors19 19 Млади воини (англ.). — Б.пр. . Но има нещо отблъскващо в личността му.

— Ясно.

— Преди няколко години пътувах до Полша по съвсем друга работа. Вечеряхме с няколко инвеститори в Лодз, а аз се озовах на една маса с кмета на града. Разговаряхме за това колко трудно е да се изправи полската икономика на крака и съвсем случайно споменах проекта „Минос“. За миг кметът изглеждаше съвсем озадачен, сякаш никога не бе чувал за този проект, но после си спомни, че това била една малка мътна сделка, от която нищо не излязло. Той приключи темата със смях и каза, цитирам, че ако това било най-доброто, на което шведските инвеститори са способни, то със страната ни скоро щяло да е свършено. Следиш ли мисълта ми?