Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Ами сега? Микаел се огледа. Бяха съвсем сами на мрачния път. Паоло Роберто не бе преувеличил в описанието си. Ниедерман беше огромен. Имаше само един въпрос — защо подобен великан бе тичал към него в нощта, сякаш го гонеше самият дявол.

— Търся Лисбет Саландер. Предполагам, че си я срещал.

Ниедерман не отговори.

— Къде е Лисбет Саландер? — попита Микаел.

Ниедерман го погледна учудено. Не можеше да проумее какво се случва през тази странна нощ. Всичко беше напълно объркано.

Микаел вдигна рамене. Върна се при колата, отвори багажника и намери въжето си за теглене на буксир. Не можеше да остави Ниедерман завързан насред пътя, затова се огледа наоколо. На около трийсетина метра по-нагоре по пътя на фона на светлините от фаровете блестеше пътен знак. С бягащ лос.

— Изправи се!

Микаел допря дулото на пистолета до тила на Ниедерман и го поведе към знака. След това го набута в канавката.

Накара го да седне с гръб към стълба. Ниедерман се ослушваше.

— Всичко е много просто — рече Микаел. — Ти си убил Даг Свенсон и Мия Бергман. Те ми бяха приятели. Нямам намерение да те пусна да си продължиш пътя, така че имаш две възможности. Или ще те завържа, или ще те застрелям. Ти избираш.

Ниедерман седна. Микаел уви въжето около врата му и фиксира главата му. След това използва останалите осемнайсет метра, за да завърже горната част на тялото му и кръста. Накрая привърза мишниците му към стълба и направи няколко здрави морски възела.

Когато приключи, Микаел още веднъж попита къде е Лисбет Саландер. Не получи отговор, вдигна рамене и остави Ниедерман. Едва когато се върна при колата си, усети адреналинът да пулсира в тялото му и осъзна какво бе направил. Пред очите му пробяга споменът за лицето на Мия Бергман.

Микаел запали цигара и пийна малко вода „Рамльоса“ от бутилката. Наблюдаваше фигурата при пътния знак с бягащ лос. След това седна зад волана и установи, че му остава около километър до отбивката за фермата на Карл Аксел Будин. Запали колата и подмина Ниедерман.

Бавно мина покрай отбивката с табелата за Гусеберя и паркира при една плевня на някакъв горски път, на стотина метра по-надолу в северна посока. Взе пистолета и запали фенерчето. Откри пресните следи от гуми в калта и си каза, че на това място по-рано е имало паркирана кола, но не се замисли над този факт. Върна се обратно до пътя за Гусеберя и освети пощенската кутия. ПЛ 192 — К. А. Будин. Продължи надолу по пътя.

Бе почти полунощ, когато видя светлината от фермата на Будин. Спря и се ослуша. Постоя така няколко минути, но до слуха му достигаха единствено обичайните гласове на нощта. Вместо да тръгне направо към фермата, продължи да следва очертанията на имота и се приближи до къщата откъм страната на плевнята. Спря на двора на около трийсетина метра от дома на Будин. Целият бе в слух. Бягството на Ниедерман по пътя означаваше, че тук нещо се е случило.

Микаел бе прекосил половината двор, когато чу звук. Обърна се, падна на колене и вдигна пистолета си. Трябваха му няколко секунди да разбере, че шумът идва от бараката. Сякаш някой стенеше. Премина бързо през двора и спря до постройката. Когато погледна отстрани, видя, че вътре гори лампа.

Заслуша се. Някой мърдаше. Вдигна резето, побутна вратата и бе посрещнат от две ужасени очи насред окървавено лице. Видя брадвата на пода.

— Всемогъщи боже! — промълви той.

След това забеляза протезата.

„Залаченко.“

Лисбет Саландер определено бе минала оттук.

Трудно му бе да си представи какво точно се е случило. Бързо затвори вратата и я залости с резето.

Тъй като Залаченко бе в бараката, а Ниедерман седеше завързан край пътя към Сулебрун, Микаел тръгна през двора към къщата. Не бе изключено вътре да се крие трето, неизвестно му лице, което да представлява опасност. Къщата обаче изглеждаше пуста, сякаш вътре не живееха хора. Отпусна пистолета с цевта надолу и внимателно отвори външната врата. Влезе в тъмно преддверие и видя, че в кухнята свети. Чуваше единствено тиктакането на стенен часовник. Когато стигна до вратата, веднага видя Лисбет Саландер на кухненската пейка.

За миг остана като вцепенен, загледан в обезобразеното й тяло. Забеляза, че държи пистолет в ръка, която виси отпуснато през ръба на пейката. Бавно се приближи до Лисбет и падна на колене. Спомни си как бе открил Даг и Мия и за секунда си помисли, че и тя е мъртва. После видя как гръдният й кош леко се повдигна и чу слабото й хрипливо дишане.