Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Суетата обърка още повече добрия Искиердо. Предположения за слава преминаха като лумвания на клада през главата му… Съзря едно блестящо бъдеще… Той, рисуван от художниците… И туй щеше да се плаща. И щяха да се печелят пари за облекло, за премяна. Ах!… Платон се погледна в стъклото на картината с плитките, но там не се виждаше ясно…

— Тъй че не го забравяй… Представи си, че седиш в което и да е ателие и вече си човек. С твоето въшкарче на рамото ти би бил най-красивият свети Христофор, който може да се види. Сбогом, сбогом…

Излизайки в коридора, Гилермина говореше на приятелката си:

— Ти си голяма наивница… Не умееш да общуваш с тези хора. Остави на мен и бъди спокойна, че Питусо ще бъде твой. Аз ще се оправя. Ако влезеш в сметката на тоя мошеник, ще ти измъкне повече от онова, което струват всички деца от приюта заедно със съответните им бащи. Какво смяташе да му предложиш? Десет хиляди реала? И тъй, даваш ги на мен и ако аз го измъкна за по-малко, разликата остава за моя строеж.

След като побъбриха малко със Севернана в нейната гостна, те излязоха ескортирани от различни корпуси и взводове безделници от двете патио. Колкото и да си изглеждаха очите, търсейки Хуанин, Хасинта и Рафаела не го видяха никъде.

Същия ден, който беше двадесет и втори, здравето на Дофина се влоши поради нетърпението му и силното му желание да изпревари природата, елиминирайки средствата за естествено възстановяване. Малко след като стана, трябваше да се върне отново в леглото с оплаквания от чисто въображаеми неразположения и болки. Семейството му, което вече добре познаваше неговите лукавства, не се тревожеше, а Барбарита непрекъснато му препоръчваше легло и примирение. Той прекара нощта неспокойно, но на двадесет и трети спа цялата сутрин, поради което Хасинта можа да отскочи до улица „Мира ел Рио“, придружена от Рафаела. Това посещение бе толкова безполезно, че дамата се върна много тъжна в къщи. Тя не видя нито Питусо , нито господин Искиердо. Севериана и каза, че Гилермина била идвала преди това и дълго преговаряла с ендивида , който държал момчето на рамо, репетирайки без съмнение ролята на свети Христофор. Едничкото, в което Хасинта се увери със сигурност от разходката в този ден, бе популярността, която тя започваше да придобива в ония места. Мъже и жени я заобикаляха и без малко да я понесат на ръце. Чу се глас, който крещеше: „Да живее симпатията“ и й изпяха песенчица със съмнителен вкус, ала много добронамерена. Семейство Идо пееше първи — глас в този хвалебствен концерт и беше приятно да видиш дон Хосе, тъй елегантен с добре запазените дрехи, които Хасинта му беше дала, и с почти нова шапка с цвят на кафе. „Първородният син на клановете“ бе предмет на редица търгашески споразумения и препродажби, докато го спечели някакъв обитател на дома, който имаше специалността да прави „иги“-то 203 203 Игра, при която на една пръчка се закачва изсушена смокиня и се размахва във въздуха, а децата се мъчат да я лапнат. — Б.пр. по карнавалите.

Адорасион се залепваше за доня Хасинта още щом я видеше да влиза. Привързаността на малкото момиче беше като идолопоклонство. То заставаше възторжено и глупаво пред господарката, поглъщайки я с очи, и ако тя погалеше лицето му или го целунеше, горкото момиче затреперваше от вълнение, сякаш започваше да го тресе. Усещанията си то изразяваше, удряйки глава в тялото на своя идол, пъхайки се между гънките на шала и притискайки се така, сякаш искаше да пробие дупка. Щом видеше, че доня Хасинта си тръгва, Адорасион оставаше без душа и Севериана трябваше много сериозно да я вразумява. Същия ден дамата занесе на Адорасион едни много красиви ботинки и обеща да й донесе дрехи, обици и един пръстен с хубав диамант с размер на грахово зърно, по-голям дори, с размер на лешник.

Като се върна в къщи, Хасинта изпитваше силно желание да узнае дали Гилермина беше направила нещо. Извика я през балкона, ала основателката я нямаше. Вероятно, както каза прислужницата, нямаше да се върне до вечерта, защото трябвало да отиде за трети път до гара „Пулгас“, на строежа и в приюта на улица „Албуркерке“.

Този ден в дома на Санта Крус се случи щастливо събитие. Дон Балдомеро се прибра, когато семейството вече щеше да сяда на масата, и съобщи по най-естествен начин на света, че е спечелил от лотарията. Барбарита изслуша новината със спокойствие, почти с тъга, понеже капризът на безумната съдба не я радваше много. Провидението не беше действувало в случая много умно, защото те не се нуждаеха изобщо от лотарийна печалба и дори тя като че ли ги притесняваше, тъй като по-справедливо и логично бе печалбата да попадне у клетниците, които играеха, за да подобрят участта си. Същия ден имаше толкова много хора, които даваха предпочитанието си на Барабас 204 204 Убиец, когото тълпата предпочела пред Исус Христос, когато Пилат Понтийски и предложил да избира кой от двамата да бъде освободен. — Б.пр. , поради това, че не бяха си възвърнали поне малко от вложените пари. На двадесет и трети, в часа на големия тираж, Мадрид сякаш беше земята на разочарованията, защото… колко странно, на никого не се падаше печалба. Трябва на някого все пак да се падне, за да повярваш, че има и такива, на които им върви.