Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Дон Балдомеро беше много спокоен и печалбата не му държеше ни топло, ни студено. Всяка година той купуваше цял билет, по традиция или по навик, може би по задължение, както се взема адресна карта или друг документ, който удостоверява същността на чистия испанец. Никога не бе печелил нищо освен дреболии — някоя равностойна на вложената сума или много малки печалби. Тази година му се паднаха двеста и петдесет хиляди реала. Той имаше, както винаги, много ортаци, поради което дванадесетте хиляди и петстотин дуро се разпределяха между множество хора с различно положение и богатство; та ако някои богати докопваха добра печалба, то и много бедни закачаха по нещо. Санта Крус занесе тиражния лист в трапезарията и го четеше, докато се хранеше, пресмятайки на кого колко му се пада. Чуваше се шум, подобен на този от детските гласове в номерата по време на тегленето.

— Момчетата играеха с две десети и лапват петдесет хиляди реала. Вилялонга с една десета — двадесет и пет хиляди. Саманиего — половината.

Пепе Саманиего се появи на вратата в момента, в който дон Балдомеро оповестяваше неговото име и неговата печалба. Облагодетелствуваният не можа да сдържи радостта си и започна да прегръща всички присъствуващи, включително и слугите.

— Еулалия Муньос, една десета — двадесет и пет хиляди реала. Бенигнита, половин десета — дванадесет хиляди и петстотин реала. Федерико Руис, две дуро — пет хиляди реала. Сега следва цяла тълпа. Деограсиас, Рафаела и Блас са играли с по десет реала. Падат им се хиляда двеста и петдесет.

— Въглищаря, да видим въглищаря? — каза Барбарита, която се интересуваше от играчите от последната лотарийна таблица.

— Въглищарят е пуснал десет реала; Хуана, нашата знаменита готвачка — двадесет; месарят — петнадесет… Я да видим, я да видим Пепа, помощник-готвачката, пет реала, и нейната сестра също пет. На тях им се падат шестстотин и петдесет реала.

— Каква дреболия!

— Мила, не го казвам аз, казва го аритметиката.

Ортаците запристигаха в къщи, привлечени от миризмата на новината, която бързо се разнесе; а готвачката, помощник-готвачката и други от прислугата се осмелиха да нарушат етикета. Идваха до вратата на трапезарията и оттам подаваха зарадваните си лица, за да чуят от господаря колко пари им се падат. Господарката Хасинта първа занесе благопожеланията си в кухнята и помощник-готвачката загуби съзнание, представяйки си, че за жалките й пет реала й се бяха паднали поне три милиона. Еступиня, щом като узна какво става, излезе като светкавица на улицата да търси късметлиите, за да им съобщи новината. Той именно честити на Саманиего, а когато вече не остана нито един заинтересуван, започна да дразни всички познати, които срещаше. А самият той не бе спечелил нищо.

Доня Барбарита заговори за това със съпруга си с цялата благоразумна сериозност, която случаят изискваше.

— Мили, бедният Пласидо е много опечален. Не може да скрие мъката си, а това, че излезе да съобщи новината, е само за да не разберем по лицето му, че преглъща горчив хап.

— Но, мила, аз не съм виновен. Сигурно си спомняш, че държеше половин дуро в ръка, като ту го предлагаше, ту го оттегляше, докато накрая скъперничеството му надделя над амбицията и той каза: „Пред онуй, което ще спечеля, предпочитам да употребя моето ескудо за мастика.“ На̀ ти сега мастика!

— Горкичкият… Сложи го в тиража.

Дон Балдомеро погледна съпругата си с известна строгост. Това нарушение на правилата на лотарията му се струваше много сериозно нещо.

— Сложи го, не ти ли е все едно? Нека всички бъдат доволни…

Дон Балдомеро II се усмихна с оная патриархална и толкова негова доброта и като извади още веднъж тиража и молива, каза с висок глас:

— Росини, десет реала — падат му се хиляда двеста и петдесет. Всички присъствуващи побързаха да поздравят облагодетелствувания, който остана толкова слисан и удивен, та помисли, че го вземат на подбив.

— Не, ама аз не…

Ала Барбарита му хвърли такъв поглед, който прекъсна нишката на речта му. Когато госпожата гледаше по тоя начин, не оставаше нищо друго, освен да се мълчи.

— Този блажен Пласидо сигурно се е родил прав — каза дон Балдомеро на снаха си, — че чак спечели от лотарията, без да е играл.

— Пласидо — извика Хасинта, смеейки се доволно — ни донесе късмета.

— Ама аз… — измърмори още веднъж Еступиня, в чиято душа понятията за справедливост бяха открай време много ясни.

— Но, глупави човече… какво става с главата ти — каза Барбарита с много жар, — та дори не си спомняш, че ми даде половин дуро за лотарията.