Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Аз… щом вие казвате… С една дума, наистина главата ми се върти ей тъй, малко на една страна…

Предполагам, че Еступиня твърдо повярва, че е дал ескудото.

— Нали ви казвах, че номерът е от най-хубавите… — заяви дон Балдомеро с гордост. — Още щом продавачът ми го даде, предчувствувах.

— Че е хубав — прибави Еступиня, — няма никакво съмнение.

— Трябваше да спечели, аз си го знаех — потвърди Саманиего с оная убеденост, която е резултат на удовлетвореността. Три последователни четворки, след туй една нула и завършва с осмица… Трябваше да спечели.

Самият Саманиего измисли да отбележи с дайре и вилянсико 205 205 Старинна народна коледна песен. — Б.пр. щастливото събитие, а Еступиня предложи всички щастливци да отидат в кухнята, за да вдигнат шум с тенджерите. Ала Барбарита забрани всякакви бъркотии, а като видя да влизат Федерико Руис, Еулалия Муньос и едно от момчетата — Рикардо Санта Крус, тя нареди да се отворят половин дузина бутилки шампанско.

Цялата тази шумотевица достигаше до спалнята на Хуан, който се забавляваше, като слушаше жена си и слугата си да му разказват какво става и особено за чудото с печалбата на Еступиня. Колко се смя той на това, няма защо да разказвам. Затворът, в който тъй неохотно се намираше, го връщаше бързо към лошото му настроение и той мърмореше досадно на жена си:

— Тъй, тъй, остави ме пак сам, за да отидеш да се забавляваш с олелията на тия идиоти. Лотарията! Каква голяма изостаналост! Това е едно от нещата, които трябва да се премахнат — изяжда спестяванията. Това е провидението на мързеливците. С лотария не може да има обществено добруване… Какво? Пак си отиваш. Хубаво гледане на болен! И я да видим какво, по дяволите, правиш ти по улиците цяла сутрин? Хайде, обясни ми, искам да знам; защото това е всеки ден.

Хасинта се извиняваше засмяна и спокойна, ала й се наложи малко да поизлъже. Сутринта била излизала да купи рождества, цветни свещички и други дреболии за децата на Канделария.

— Ами тогава — възрази Хуанито, обръщайки се в леглото, — аз искам да знам за какво са мама и Еступиня, които по цял ден досаждат на търговците и знаят наизуст сергиите при „Санта Крус“… Хайде, обясни ми това…

Врявата на печелившите, която беше позатихнала, отново избухна с идването на Гилермина, която бе узнала новината и влизайки, извика:

— Всеки трябва да ми даде по двадесет и пет процента за моя строеж… инак бог и свети Йосиф ще ви вгорчат печалбата.

— Двадесет и пет е много за малките хора — каза дон Балдомеро. — Посъветвай се със свети Йосиф и ще видиш, че ще е съгласен с мен.

— Еретик… — отвърна дамата, преструвайки се на сърдита. — Еретик… след като смучеш парите на нацията, които са в същност пари на църквата, сега искаш да откажеш помощта си за строежа ми за бедните… По двайсет и пет процента, а ти — петдесет процента… И нито дума. Инак ще ги похарчиш за лекарства. Тъй че избирай.

— Не, мила моя; аз ще ти дам всичко…

— И няма да сториш лошо, скъпернико. Нещата се уреждат честна дума… Сто недоизпечени , които миналата седмица бяха по десет реала, сега ми ги дават за по единайсет и половина, а кафявите по десет и половина. Разорена съм. Материалите страшно поскъпнаха.

Саманиего се заинати светицата да изпие чаша шампанско!

— Но ти какво си мислиш за мен, безделнико? Аз да пия тия гадости! Колко ще получиш утре? Тогава се приготви. Утре ще бъда там като дамоклев меч. Няма да те оставя да живнеш.

Малко след това Гилермина и Хасинта говореха насаме далеч от всяко любопитно ухо.

— Вече можеш да живееш спокойно — й каза госпожа Пачеко. — Питусо е твой. Сключих договора днес следобед. Не можеш да си представиш колко се борих с оня юда искариотски. Не знам с колко ругатни ме засипа богохулникът му с богохулник. Изкара ми от раклата кръщелното свидетелство, една хартийка, която смърдеше. Този документ нищо не доказва. Детето е или не е… Кой знае. Но понеже проявяваш този каприз на глезена богаташка, хайде с бога. Всичко това ми се струва неправилно. Първо трябваше да говорим за случая със съпруга ти. Но ти търсиш изненадата и театралния ефект. Ще видим… Нали знаеш, мила, договорът си е договор. Струваше ми големи усилия да вразумя господин Искиердо. Най-сетне ще се задоволи с шест хиляди и петстотин реала. Което остава от десетте хиляди, е за мен, заслужила съм си го… Значи утре; аз ще отида следобед, ела и ти също със свещените пари.

Хасинта остана много доволна. Беше осъществила прищявката си: вече имаше играчката си. Това можеше да е детинщина, ала тя си имаше причини да постъпва тъй. Планът, който измисли, как да представи Питусо на фамилията и да го въведе в нея, показваше известна хитрост. Помисли, че нищо не трябва да казва засега на Дофина. Ще остави у сестра си Канделария своята находка, докато я направи за пред хора. След това ще каже, че е изоставено на улицата сираче, прибрано от нея… Нито дума относно това, коя е майката, най-малко пък бащата на тая кукла. Главното беше в това да наблюдава каква физиономия ще направи Хуан, като го види. Щеше ли да му подскаже нещо тайнственият глас на кръвта? Щеше ли да открие в чертите на бедното дете тия на… Заради драматичното в това събитие Хасинта жертвуваше благоразумието. Представяше си какво ще стане, предчувствуваше вълнението на неверника, своята прошка и хиляди други неща и романтични подробности, които пораждаха в душата й наслада, подобна на тая на артиста, който твори и съчинява, а също тъй трепваше у нея и малко отмъстителност, доколкото в една тъй благородна душа може да се породи такава страст.