Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Вече дълго време интелектуалният свят в своето мнозинство като че ли се задоволява с невежеството си по отношение на испанската литература. Най-ярък е случаят с Галдос. През 1880-те и 1890-те години негови книги са били превеждани на английски, френски и други езици, без да събудят особен интерес. И въпреки това Галдос е голям писател.

Можем да го сравним с Балзак и това сравнение няма да бъде в негов ущърб. Тези думи може да прозвучат като преувеличение, но са казани умишлено. Ние трябва да осъзнаем какво губим, като не го четем. Неговият шедьовър, „Фортуната и Хасинта“ е един от най-прекрасните романи в световната литература и никой друг автор не е правил такова задълбочено изследване на женски образи.

„Фортуната и Хасинта“ обхваща много широк социален кръг и въобще е по-съдържателна и по-дълбока от написаните преди и след нея книги. Галдос я създал между четиридесет и две и четиридесет и четири годишната си възраст и я публикувал на четири части. Цялата творба има скромното подзаглавие „Две истории за омъжени жени“.

Той изследва своите две героини с любов, но без да ги щади. Както всички женски образи в неговото творчество, те са обрисувани живо и реалистично. Техните бракове, единият нещастен, другият — пагубен, са описани със същата любеща, безпристрастна безпощадност. Цялостният ефект не е потискащ, освен ако не е потискащо изключително дълбокото опознаване на човешките същества. Пред нас е животът такъв, какъвто го живеят хората, изобразен смело, сведущо, интересно.

Най-отдавнашните сведения, които имам за лицето, носещо това име, получих от Хасинто Мария Вилялонга и те се отнасят за времето, когато този и другите мои приятели — Саламеро, Хоакинито Пес, Алехандро Микис — ходеха на лекции в университета. Те не следваха всички в един и същи курс и макар че се събираха в часа на Камус 1 1 Алфредо Адолфо Камус (1797–1889) — испански педагог и ерудит, преподавател по гръцка и латинска литература в Мадридския университет. — Б.пр. , разделяха се по римско право — малкият Санта Крус беше студент на Новар, а Вилялонга — на Коронадо. Не бяха и еднакво прилежни всички — Саламеро, разумен и предпазлив като малцина, беше от ония, дето седят на първия ред, като гледат професора угоднически, докато той чете лекцията си, и дискретно кимат с глава в знак, че одобряват всичко, което казва. Обратно, Санта Крус и Вилялонга сядаха винаги на най-горния ред, увити в наметалата си, и приличаха повече на заговорници, отколкото на студенти. Там прекарваха времето в тихо бъбрене, четене на романи, рисуване на карикатури или взаимно си подсказваха, когато професорът ги запитваше нещо. Хуанито Санта Крус и Микис занесоха веднъж тиган (не помня дали в часа на Новар, или в тоя на Уриве, който четеше по метафизика) и изпържиха две яйца. Вилялонга описва много други лудории от този род, които не привеждам тук, за да не разтеглям разказа. Всички те с изключение на Микис, който умря през 1864 година, бленувайки за славата на Шилер, вдигнаха адска врява по време на прочутото брожение през нощта на Свети Даниел 2 2 Народна демонстрация пред сградата на общината в Мадрид през нощта на 10 срещу 11 октомври 1868 г. — Б.пр. . Дори примерният Саламеро не беше на себе си при онази шумотевица, свиреше и крещеше като дивак, с което си спечели две плесници от един стражар-ветеран без други последици. Ала Вилялонга и Санта Крус си изпатиха по-зле, защото първият беше ударен със сабя по рамото, което го държа изкривен в продължение на цели два месеца, а вторият бе хванат на ъгъла на театър „Реал“ 3 3 Оперен театър в Мадрид, открит през 1850 г. — Б.пр. и отведен в предварителния арест с една дузина задържани, съставена от няколко почтени студенти и неколцина мошеници в окаян вид. Държаха го „на сянка“ двадесет и няколко часа и затворничеството му щеше да продължи дори повече, ако на единадесети баща му — човек, предостоен за уважение и с много добри връзки — не беше го измъкнал оттам.

Уви! Страхът, който браха дон Балдомеро Санта Крус и Барбарита, не е за разправяне. Колко мъчителна беше онази нощ на десети срещу единадесети! И двамата мислеха, че няма да видят повече своето обожавано дете, на което поради това, че беше едничко, не можеха да се нагледат и му се радваха с неизразима наслада на вдетинени от обич родители, макар да не бяха стари. Когато въпросният Хуанито влезе у дома си бледен и изгладнял, с изтерзано миловидно лице, с изпокъсани и миришещи на тълпа дрешки, майка му се колебаеше дали да му се скара, или да го нацелува. Известният Санта Крус, който беше забогатял честно с търговия на платове, скромно се числеше към старата прогресистка партия; ала не беше член на размирната „Тертулиа“ 4 4 Литературен кръжец, основан към 1750 г. в Мадрид от поета Николас Фернандес де Моратин. — Б.пр.