Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

, защото антидинастичните наклонности на Олосага 5 5 Салустиано Олосага (1805–1873), испански политик и оратор, неколкократен посланик в Париж. — Б.пр. и Прим 6 6 Хуан Прим и Пратс, граф Руес, маркиз Кастелехос (1814–1870), испански генерал и политик, участвувал в революцията от 1868 г. — Б.пр. никак не му допадаха. Неговият клуб беше салонът на един приятел и родственик, където ходеха почти всяка вечер дон Мануел Кантеро, дон Сирило Алварес 7 7 Сирило Алварес (1800–1880), испански правист и политик, приел и признал монархията през 1875 г. — Б.пр. и дон Хоакин Агире 8 8 Хоакин Агире (1807–1869), испански правист и политик, президент на революционната хунта в Мадрид през 1868 г. — Б.пр. , а понякога — дон Паскуал Мадос 9 9 Паскуал Мадос (1806–1870), испански правист, политик и писател, губернатор на провинция Мадрид след 1868 г. — Б.пр. . Но заради личните си симпатии дон Балдомеро не можеше да бъде подозрителен за властта. Мисля, че Кантеро го бе придружил до Министерството на вътрешните работи, за да види Гонсалес Браво 10 10 Луис Гонсалес Браво (1811–1871), испански държавник, журналист и оратор, министър-председател през 1843 и 1868 г. — Б.пр. , който веднага даде заповед да бъде пуснат на свобода революционерът, анархистът, голтакът Хуанито.

Когато момчето бе в последния курс на следването си, с него стана една от ония критични промени, които са така обичайни в младежката възраст. От буен и припрян той стана толкова кротичък, че надминаваше и самия Саламеро. Започна да изпълнява благоговейно учебните си задължения и дори да се образова самостоятелно с прекомерно четене и с упражнения в спорене и надуто бъбрене сред приятелчета. Не само ходеше на лекции съвсем навреме и натоварен със записки, а сядаше и на първия ред, за да гледа професора с израз на прилежание, без да откъсва очи от него, сякаш му е годеница, и да одобрява с кимане лекцията, като че казва: „И аз го зная това и дори повече.“ Като свършеше лекцията, той беше един от ония, които пресрещат професора, за да им изясни някое неясно място от текста или да разсее някое тяхно съмнение. Така те изявяваха яростното си прилежание. Вън от университета треската по науката му носеше много тревоги. Тогава още нямаше обичай мъдреците, които бозаят млякото на познанието, да ходят в „Ел Атенео“ 11 11 Научно, литературно и артистично сдружение, основано в началото на 20-те години на XIX в. от Мадридското икономическо общество, допринесло за прогреса на тогавашна Испания. — Б.пр. . Хуанито се събираше с други младежи у малкия Тейериа (Густавито) и там те подхващаха безкрайни препирни. Най-сложните теми по философия на историята и правото, по метафизика и други отвлечени науки (понеже не бяха на мода още експерименталните учения, нито трансформизмът, нито Дарвин, нито Хекел 12 12 Ернст Хайнрих Хекел (1834–1919), немски биолог и философ, привърженик на трансформизма, ученик на Дарвин. — Б.пр. ) станаха за тях това, което за други бе пумпалът или хвърчилото например. Какъв голям напредък в детските развлечения! Като си помисли човек, че ако бяха живели в отдавна минали епохи, същите тези мили момченца щяха да прекарват времето си в смучене на пръста си или във вършене и приказване на глупости!…

Всички пари, които му даваше баща му, Хаунито оставяше у Баий-Байер за сметка на книгите, които вземаше. Вилялонга разказва, че един ден Барбарита, „пръскайки се“ от доволство и надутост, отишла в книжарницата и след като изплатила дълговете на момчето, се разпоредила да му предоставят всички „тухли“, които поиска, дори да са скъпи и дебели колкото молитвеници. Добродушната и целомъдрена сеньора искаше да сложи една спирачка на скромност пред изблика си на майчина суета. Въобразяваше си, че обижда останалите, като изтъква превъзходството на своя син над всички родени, а и още неродени синове. Не искаше и да оскверни, като го разтръбява, онова интимно очарование, онзи химн на съвестта, който можем да наречем „радостните тайни“ на Барбарита. Издаваше се само понякога, като изтърваваше сякаш небрежно тези пресекливи разсъждения: „Ах, какво момче!… Колко много чете! Аз казвам, че в такива глави има нещо, да, господине, нещо, което няма в останалите… Най-сетне, по-добре е да го избие натам.“

Санта Крус завърши право, а като добавка — философия и литература. Родителите му бяха много богати и не искаха момчето да стане търговец, нито имаше за какво, понеже и те вече не бяха такива. Едва завършил академичното следване, у Хуанито настъпи нова рязка промяна, повторна криза на растежа, една от тия, дето бележат тайнственото преминаване от една възраст в друга при развитието на индивида. Изведнъж изгуби склонността си към яростните реторични караници за едно „повече“ или едно „по-малко“ по който и да е въпрос на философията или на историята; взе да намира за смешно, че се е горещил толкова много, за да доказва, че „в цивилизациите на Изтока властта на жреческите касти е била мъничко по-неограничена, отколкото тази на царете“ , в противовес на мнението на Густавито Тейериа, който твърдеше, удряйки с юмруци по масата, че била „мъничко по-малко неограничена“ . Взе и упорито да си мисли, че никак не го интересува, че „съвестта е пълната интимност на разумното същество със самото себе си“ или нещо подобно, както искаше да докаже, надувайки се от яростна убеденост, Хоакинито Пес. Тъй че не закъсня да се прости с манията за четене, докато стигна дотам да не чете абсолютно нищо. Барбарита вярваше чистосърдечно, че синът й вече не чете, защото е изчерпал кладенеца на познанието.

Читать дальше