Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Не, но на моя син най-малко му трябва да придобива непринуденост, защото я има още от съвсем малък… Не е това. Тук не става дума за обноски, а за това, че ще ми го лапнат ония развратници…

— Слушай, жено, за да придобият младите сила срещу порока, нужно е да го опознаят, да го опитат. Да, мила, да го опитат. Няма нищо по-лошо за един мъж от това, половината от живота му да мине в драпане да го вкуси и да не може да го постигне било от свитост, било от робуване. Не са много тия като мен, ти го знаеш; нито пък се вразумяват много от онези типове, които никога — нито преди, нито след сватбата — са имали закачки. Всеки с времето си. Хуанито със своето си не може да бъде по-добър, отколкото е, и ако ти упорствуваш да направиш от него един анахронизъм или някакво изключение, един уникум като баща му, може да го провалиш.

Тези съображения не убедиха Барбарита, която не преставаше с все сила да съсредоточава вниманието си върху рисковете и опасностите на парижката Вавилония, защото беше чувала да й разказват ужасии за това, което става там. Че уж големият град гъмжал от много хубави и елегантни женища, които в първия момент приличали на херцогини, облечени с най-хубавите и най-новите такъми на модата. Но когато човек ги видел и чуел отблизо, се оказвали едни разпуснати, лакоми, пияни и алчни за пари лели, които оскубвали и изстисквали клетника, попаднал в лапите им. Тези неща й разказваше маркиз Каса-Муньос, който почти всяко лято ходеше в чужбина.

Тревогите на тази несравнима дама свършиха със завръщането на Хуанито. И кой можеше да очаква! Върна се с по-добър вид, отколкото отиде. Толкова приказки за Париж и когато Барбарита мислеше, че ще види сина си да влиза с жалък вид, целият изпит и анемичен, тя го видя по-хубав и загладен от преди, с по-добър цвят и с по-живи очи, много, много по-весел, с една дума, по̀ мъж и с една широта на идеите, и с една точност на преценките, които смайваха всекиго. Виж го ти Париж!… Маркиз Каса-Муньос беше казал на Барбарита: „Не бива да се тълкува неправилно . Париж е много лош, но и много добър.“

Дон Балдомеро Санта Крус беше син на друг Балдомеро Санта Крус, който през миналия век вече имаше магазин за сукна на улица „Ла Сал“, в същото помещение, което след това зае дон Мауро Рекехо. Бащата беше започнал от най-ниското стъпало на търговската йерархия и с труд, постоянство и ред продавачът от 1796 година към 1810–1815 вече притежаваше един от най-реномираните магазини на Мадрид за местно и вносно сукно. Дон Балдомеро II, както се налага да го наричаме, за да го отличаваме от основателя на династията, наследи през 1848 година богатия склад, солидния кредит и предостойната за уважение фирма на дон Балдомеро I, продължавайки нейните традиции още десет години, и се оттегли от търговията с един цял и непокътнат капитал от петнадесет милиона реала, след като прехвърли фирмата на две момчета, които служеха в нея, едното — негов роднина, а другото — роднина на жена му. Оттогава фирмата се нарича „Племенници на Санта Крус“ , а дон Балдомеро и Барбарита наричаха фамилиарно тези племенници Момчетата .

При царуването на дон Балдомеро I, тоест от зараждането си до 1848 година, фирмата работеше повече с местни, отколкото с вносни стоки. Ескарай и Прадолуенго я снабдяваха със сукна; Бриуега 17 17 Ескарай, Прадолуенго, Бриуега — Селища в Испания. — Б.пр. — с бархети; Антекера — с вълнени забрадки. През последните години на онова царуване тя започна да работи със стоки отвън , а митническата реформа от 1849 година тласна дон Балдомеро II към по-големи начинания. Той не само сключи договор с фабриките от Бехар и Алкой, за да осигури по-добър внос на местните произведения, а и въведе прочутите сатени за сюртуци и тъканите, които толкова много се носеха от 1845-а до 1855-а, онези патенкури, анаскоти, кубики и чинчили, които илюстрират славната история на модерното шивачество. Но най-голяма полза фирмата извлече от бранша за шинели и униформи за армията и националното опълчение, като не е за пренебрегване и изгодата, която получи от артикула за пелерини , всъщност испанската връхна дреха, която устоява на всички моди в облеклото, както нахутът устоява на всички моди в яденето. Санта Крус, Брингас и дебелият Арнайс владееха цялото сукнарство на Мадрид и снабдяваха търговците на дребно на улиците „Аточа“, „Ла Крус“ и „Толедо“.