Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Слава богу! Най-сетне стигаме до сумата…

Хасинта виждаше небето прояснено, ала това небе се покри с облаци, когато варваринът, застанал в един ъгъл, където гласът му зловещо отекваше, пророни следните злокобни думи:

— Хайде… Ама… Хиляда дуро и готово.

— Хиляда дуро — каза Гилермина. — Богородица да ни е на помощ! Кой да ги даде на нас! Все ще е малко по-малко?

— Не смъквам нито грош.

— Тъй ли? Защото ако вие сте хитър търговец, аз също съм такава.

Хасинта вече обмисляше с какви хитрини да събере хиляда дуро, които в началото й се сториха много, след това — малко, и тъй известно време тя преценяваше сумата с различни критерии.

— Грош не смъквам. Все ми е едно дали е звонкова монета, или папируси от банката. Но внимавайте в числото, защото не отстъпвам нищо.

— Тъй, тъй — да си покажем характера… Хич не са малки претенциите ви. Самият вие с цялата си породистост не струвате хиляда куарто, та камо ли хиляда дуро… Хайде, искате ли две хиляди реала?

Искиердо направи презрителен жест.

— Какво, сърдите ли ни се?… Ами хубаво, останете си с ангелчето. Ама какво си мисли досадникът му с досадник? Че ще се хванем на въдицата, че Питусо е син на съпруга на тази жена? Как ще докажете това?…

— Аз нямам нищо общо… Щото си е съвсем ясно, че той е извънбрачният баща — отвърна Искиердо в лошо настроение, — извънбрачен баща на сина на моята племенница. Хуанин, тъй да се каже.

— Пазите ли кръщелното свидетелство?

— Пазя го — каза дивакът, гледайки към раклата, върху която беше седнала Рафаела.

— Не, не вадете книжа, че и те нищо не доказват. Колкото до извънбрачното бащинство, както вие казвате, я е, я не е. Ще искаме сведения от оня, който може да ни ги даде.

Искиердо почесваше челото си, сякаш го човъркаше, за да изчопли от него някаква мисъл. Намекът за Хуанито му припомни, разбира се, как позорно се търкулна по стълбата у Санта Крус. Междувременно Хасинта, която искаше да се споразумее, предложи половината от сумата. Гилермина обаче, отгатнала по лицето й нейното желание за помирение, я накара да мълчи и като ставаше, каза:

— Господин Искиердо, запазете си чедото, защото тази измама не мина.

— Госпожо… По дяволите! Аз съм порядъчен човек и мен не може да ме метне никаква новокатоличка. Разбрано? — отвърна той с онази повърхностна ярост, която си оставаше само на думи.

— Вие сте много любезен… При вежливостите, с които си служите, не е възможно да се разберем. Нима сте повярвали, че тази госпожа е много заинтересована да вземе детето. Това е каприз, само каприз. Тази наивница се е заинатила да си има дечица… Глупава мания, защото когато бог не желае да ги даде, той знае защо… Видя Питусо , съжали го, хареса й… Но животинчето е много скъпо. В тези два двора децата ги дават за нищо, по избор… За нищо, да, човече божи, и с благодарност отгоре… Какво смяташ, че е само твоето въшкарче ли?… Тук е и онуй прелестно момиченце на име Адорасион… Ще си го вземем, когато пожелаем, защото моята воля е и воля на Севериана… Тъй че сбогом… Какво имаш да кажеш? Вече усещам — че Питусо носи кръв от рода Санта Крус. Може да е така, а може и да не е… Още сега отиваме да разкажем за случая на съпруга на моята приятелка, който е много влиятелен човек и е на „ти“ с Пи, обядва с Кастелар и е млечен брат на Салмерон… Той ще види какво може да стори. Ако детето е негово, ще ти го отнеме, а ако не е, помогни ми да ти съчувствувам. В този случай, дивако с диваците, нито пари, нито портиерство, нито нищо.

Искиердо беше като зашеметен от тази градушка от живи и убедителни думи. В такива големи ораторски кризи Гилермина биваше на „ти“ с всички… След като избута Хасинта и Рафаела към вратата, тя се обърна към несретника, който не успяваше и дума да каже, и прихвайки да се смее, с ангелска доброта му заговори по следния начин:

— Прости ми, че се отнесох грубо към теб, както и заслужаваше. Аз съм такава. И не мисли, че съм се разсърдила. Но не искам да си отида, без да ти дам милостиня и съвет. Милостинята е това, вземи за едно хлебче.

Протегна ръка, предлагайки му две дуро, и като видя, че той не ги приема, остави ги върху един от столовете.

— Сега съветът. Ти не ставаш абсолютно за нищо. Нямаш никакъв занаят, не си дори за ратай, защото си мързелив и не обичаш да носиш тежко. Не ставаш и за метач по улиците, нито пък да разнасяш плакати с обявления… И при все това, несретнико, няма божие творение, което да няма своето предназначение в тази прекрасна работилница на всеобщ труд; ти си роден за велик занаят, с който можеш да спечелиш голяма слава и насъщния хляб. Тъпако, ти не си ли го разбрал?… Ти си говедо… Но кажи, не си ли се поглеждал в огледалото никога? Не ти ли е хрумвало?… Ама че си идиот… Та ще ти го кажа — ти ставаш само за модел на художниците. Не разбираш ли? Ами те ти обличат дреха на светец или на рицар, или на всевишния и те изкарват на портрет… защото имаш снажна фигура. Лице, тяло, вид — всичко, което не идва от душата ти… е благородно и красиво, носиш в себе си съкровище, истинско съкровище от линии… Хайде, обзалагам се, че не разбираш това.