Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Адорасион почервеня като божур, засрамена от това, което говореха за нея.

— Няма да го прави повече — каза дамата, без да се насити да гали онова тъй чисто и тъй хубаво лице; и като промени разговора, което много зарадва малката, взе да оглежда и да хвали хубавата подредба на гостничката.

— Домът ви е много хубав.

— Като за занаятчии, горе-долу. Знайте, че е на наше разположение. Много е голям за нас, но тук с нас живее една приятелка, доня Фуенсанта, вдовица на един майор. Мъжът ми е душа човек. Печели по четирнайсет реала и няма никакъв порок. Живеем толкова богато.

Хасинта се възхити на шкафа, толкова остърган, че изглеждаше полиран, и на своеобразния олтар, който образуваха над него хиляди дреболийки: снимки на военни, с оцветени в червено панталони и с жълти копчета; Христос Всемогъщи и Богородица от Палома бяха двете най-красиви картини; имаше и една голяма хромолитография на Нумансия , сред водорасли, и друга образцово избродирана картинка, с две влюбени сърца , съединени с панделка.

Ставаше късно и Хасинта се безпокоеше. Най-сетне, като излезе в коридора, видя да идва приятелката й, забързана, разгорещена…

— Не ми се сърди, мила; да знаеш как ми досадиха ония глупаци от гара „Пулгас“. Не можели да сторят нищо без изрична заповед на съвета. Не обърнаха внимание на документа, който носех, и трябва пак да се върна днес следобед. А материалът си стои там и обектът ми бездействува. Но в края на краищата да се върнем на нашия въпрос. Къде е оня, дето яде хора? Довиждане, Севериана. Сега не мога да се занимая с теб. После ще говорим.

Тръгнаха да търсят бърлогата на Искиердо, неизменно обкръжени от съседките. Адорасион вървеше отзад, уловена за полата на Хасинта, както върви паж, носещ шлейфа на краля, а отпред, проправяйки път като викач при лов, крачеше дангалачката, чийто пищялки този ден сякаш бяха по-бързи, а гривата й — по-развята. Хасинта й беше донесла ботинки и малката беше недоволна, защото майка й не й позволи да ги сложи до неделя.

Видяха открехната вратата на номер седемнайсет и Гилермина я бутна. Изненадата им беше голяма, когато се сблъскаха не с господин Платон , когото очакваха да намерят там, а с едно женище, много високо и много грозно, облечено ярко. То имаше много ниска талия, лице, сякаш боядисано с ръжда, и синьо-черна мазна коса. Чудовището прихна да се смее, като показа зъби, чиято белота би могла да се сравни със сняг, и каза на госпожите, че дон Пепе го няма, но че ей сегичка щял да дойде. Това беше обитателката на мансардата, наричана обикновено Гайинехера 201 201 Продавачка на „гайинеха“ (пържени птичи дреболии). — Б.пр. , защото имаше сергия за гайинеха и фританга на ъгъла на улица „Аргансуела“. Обикновено тя вършела домашната работа на западащия стопанин на това жилище, метяла стаята му веднъж в месеца, тупала сламеника му и поизтривала Питусо , когато мръсотията образувала на ангелското му лице прекалено дебела кора. Също тъй приготвяла за великия мъж някои вкусни ястия, такива за две пари, като например пилешки шийки, пържена кръв, а понякога салата от цикория, добре подправена с чесън и кимион.

Искиердо скоро дойде и онова циганско чучело, което Рафаела гледаше с истински ужас, казвайки наум „Отче наш“, за да го прогони по-скоро, изхвръкна навън. Варваринът дойде запъхтян, сякаш крайно уморен от многото сделки, които върти, и като захвърли широкополата си шапка, в ъгъла и избърса със смачканата на топка кърпа потта от тъй благородното си чело, изръмжа:

— Идвам от Бисера… Колкото вий ме приехте, толкова и той… Пуякът му с пуяк… Аз съм си виновен, че се принизявам до толкова незначителни ендивиди .

— Успокойте се, господин Пепе — заяви Хасинта, чувствувайки се силна в компанията на приятелката си.

Тъй като имаше само два стола, Рафаела трябваше да седне върху един сандък, а неразбраният велик човек остана прав; но после взе една празна кошница, която се въргаляше там, обърна я и намести достопочтената си особа на нея.

Още щом размениха първите думи от тоя разговор, който не се колебая да нарека паметен, Искиердо си даде сметка, че си има работа с много по-силен от него дипломат. Въпросната доня Гилермина с цялата си слава на светица и със засмяното си лице му присядаше. Той беше вече сигурен, че тя ще го смае с нейните тиологии , защото тая сеньора трябва да е новокатоличка , а той наистина не умееше да общува с новокатолици .