Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Значи, господин Искиердо — заяви основателката, като се усмихваше, — нали знаете… тази моя приятелка иска да прибере туй клето дете, което тъй лошо се възпитава покрай вас… Това са две милостиви дела, защото и на вас също ще помогнем, само да не сте много взискателен…

„Мале, каква вещица е тази“ — каза Платон на себе си, смесвайки думите с мучене; а после, на висок глас:

— Ами, както казах на госпожата, ако госпожата иска Питусо, нека се срещне с Кастелар…

— Как не; за да ви направят министър… Господин Искиердо, не ми разправяйте глупости. За глупачки ли ни смятате? Намерили сте какво… Вие не можете да заемете никаква длъжност, защото не знаете да четете.

На гордостта на Искиердо беше нанесен такъв жесток удар, че той нищо не можа да отговори. Заемайки благородна поза, с ръка на гърдите, отвърна:

— Госпожо, туй, че не знам, не е съвсем вярно… Казвам, че не е съвсем вярно, даже е лъжа. Така че надсмивате ни се, защото сме бедни. Бедността не е позор.

— Не е, разбира се, сама по себе си, но не е и чест. Разбрано? Познавам много честни бедняци, но има някои, които са опасни.

— Аз съм съвсем почтен… Разбрано?

— О, да… Всички казваме, че сме почтени, но е трудно да го докажем. Я да видим. Как сте прекарали вие живота си? В продаване на магарета и коне. След туй — в конспирации и вдигане на барикади…

— И с много чест, с много чест… Мамка му — кресна вън от себе си хитрият търговец, изправяйки се разгневен. — Я пък тези стрини…

На Хасинта й се разтракаха зъбите, Рафаела поиска да излезе да вика за помощ, ала страхът беше парализирал краката й.

— Ха-ха-ха… Нарича ни стрини… — възкликна Гилермина, прихвайки да се смее, сякаш беше чула виц. — Виж ти негово превъзходителство господина… И мислите ли, че ще се разсърдим на комплимента, който ни правите? Ами, аз съм привикнала доста на тези любезности. На Христос са казвали и по-лоши неща.

— Госпожо… госпожо… Не докачайте достойнството ми. Внимавайте, че аз търпя, търпя…

— Повече търпим ние.

— Аз съм ендивид … такъв, какъвто…

— Добре знаем какъв сте вие. Един голям хайлазин и едно говедо… Да, човече, не се отричам от казаното… Да не мислите, че ме е страх от вас? Хайде де, вадете по-скоро камата…

— Не я хабя за жени…

— Нито пък за мъже… Да не мисли това плашило, че ще ни уплаши с фасадата си… Седнете и не правете гримаси, това може да уплаши децата, но не и мен. Освен говедо вие сте и лъжец; защото нито сте били в Картахена, нито това е пътят за успеха и всичко, което разправяте за революциите, е само приказки. Каза ми го някой, който ви познава добре… Ах, клети човече, знаете ли вие какво ни вдъхвате? Ами жалост, жалост, не мога да ви опиша колко голяма…

Напълно зашеметен, сякаш са стоварили чук по главата му Искиердо седна върху кошницата и разсеяно загледа пода. Рафаела и Хасинта въздъхнаха смаяни от смелостта на приятелката си, на която гледаха като на свръхестествено същество.

— Значи, да се разберем — продължи тя, присвивайки очи както винаги, когато излагаше някой важен въпрос. — Ние ще вземем момченцето, а на вас ще дадем една сума, за да се оправите…

— И какво ще правя аз с една жалка сума? Да не мислите, че се продавам?

— Ах, какви деликатни времена… Вие се продавате? Само че няма кой да ви купи. И това не е покупка, а помощ. Не ми казвайте, че нямате нужда…

— Най-сетне, за да не ви досаждам — отвърна внезапно Хосе. — Ако ми дадете службата…

— Една сума и толкова.

— Не искам, не искам пък.

— Добре, добре, не викайте толкова, защото не сме глухи. И не бъдете толкова изискан, защото такива любезности не са присъщи дори на такъв… свиреп господин революционер.

— Вие ми вдигате кръвното…

— Значи — служба, и ако не, не става? Глупав инат. Обзалагам се, че човекът е роден за администратор. Господин Искиердо, да оставим шегите настрана; много ми е жал за вас, защото, казвам ви искрено, не ми изглеждате толкова лош човек, както мислят хората. Искате ли да ви кажа истината? Ами вие сте един голям нещастник, който не е участвувал в никакво престъпление, нито е открил Америка.

Искиердо вдигна очи от пода и погледна Гилермина без никаква злоба. Сякаш потвърждаваше с искрен поглед онова, което основателката заявяваше.

— И го поддържам — този божи син не е лош човек. Казват, че сте убили втората си жена… Клевета. Казват, че сте крали по пътищата… Лъжа. Казват, че сте изстреляли много фишеци по барикадите. Измислица!