Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Неспокойният живот, внезапните му прояви и изчезвания и това, че е бил общински стражар в пандиза известно време, обвиха с тайнственост живота му, като му създадоха печална слава. За него се разказваха ужасии. Разправяха, че бил убил Деметрия, втората си жена, и бил извършил и други гнусни престъпления, насилия и провинения. Всичко беше лъжа. Трябва да заявим, че част от лошата си слава дължеше на своето самохвалство и на цялата оная революционна пушилка, която се тълпеше в главата му. Повечето от политическите му прояви бяха сън и малцина слушатели им вярваха вече, като най-лековерният сред тях беше Идо дел Саграрио. За да допълним портрета му, редно е да кажем, че никога не е бил в Картахена. От толкова мисли за пустата Картахенска околия стигна без съмнение до това, че започна да си въобразява, че е бил там, като дрънкаше за ония страшни дандании и даваше подробности, които подвеждаха мнозина глупаци. Това за отряда на Кальоса наистина изглеждаше вярно.

Също тъй може да се потвърди без страх, че някой исторически факт ще докаже обратното, че Копанко , т.е. Платон, не беше смел, и че въпреки безкрайните му хвалби, репутацията му на храбрец започваше да запада както всяка слава с несигурни устои. По времето, за което разказвам, престижът му беше толкова паднал, че дори и самата му „платонова“ гордост вече се въргаляше в прахта. Започваше да се смята за кръгла нула и в отчаяните си монолози, произнесени, когато някоя от низостите му, чрез които се сдобиваше с пари, не сполучеше, той искрено се подиграваше на себе си с думите: „По-зле съм от добиче, по-глупав съм от мандало и въобще не ме бива за нищо.“ Като си помислеше, че бе стигнал петдесетте, без да се е научил да си служи с перото, а и едва срича, той си съставяше най-неблагоприятно мнение за собствения си ендивид . Не криеше мъката си от това положение на нещата и този ден я изрази пред своя адаш с прочувствена наивност:

— Загубена работа е туй да не можеш да пишеш… Мамка му! Ако знаех… Вярвайте, затуй Пи не можа да ме трае.

Дон Хосе не му отговори. Беше се превил надве, тъй като не бе лесна работа да се смелят двата огромни котлета, които бе погълнал. Искиердо не забеляза, че клепачът на приятеля му трепкаше ужасно и че пъпките по врата и брадавиците по лицето му, налети с кръв и издути, сякаш всеки миг щяха да се спукат. Не забеляза и неспокойството на дон Хосе, който се въртеше на стола като на тръни, а продължи да се оплаква от съдбата си:

— Щото въобще не ценят истинските мъже със заслуги. Толкоз празноглавци са назначени, а нас, адаш, нас, дето сме мъже с качества, никой не ни бръсне за нищо. На бас, че не ние, те губят, щото вие, мамка му, щяхте да бъдете една хала за общественото опустошение 192 192 Иска да каже „просвещение“. — Б.пр. , а аз… аз…

Издигнало се най-високо, самочувствието на Платон падна изведнъж — и се разби в съзнанието за собствената му тъпота.

„Аз… аз съм да тегля двуколка“, помисли си той, оброни мъжествената си и красива глава и мисли известно време върху причините за кучешката си орисия. Идо седеше напълно безчувствен към ласкателството, което му бе подхвърлил неговият приятел. Въображението му се беше потопило в мрачно езеро от тъги, съмнения, страхове и подозрения. Песимизмът гризеше Искиердо. Тежестта, която усети в стомаха си от изпития алкохол, също допринесе за това ужасно униние и той видя да минават пред погледа му трийсетте години на поражения, съставляващи активния му живот… Най-странното бе, че в тъгата си усещаше един сладък глас, нашепващ в ухото му: „Бива те за нещо… не се ядосвай.“ Ала той не се поддаваше, не. „Тоя, дето ми каже — мислеше си той — кое е пустото му нещо, за което ме бива, ще го обичам повече от баща си, стига да стане това.“ Несретникът беше като много други същества, които прекарват по-голямата част от съществуването си далеч от своето място в живота и кръжат, кръжат и не могат да заемат квадратчето, което им е отредила съдбата. Някои и умират, без да успеят; Искиердо трябваше да заеме мястото, което провидението му бе отредило на този свят и което бихме могли да наречем славно, на петдесет и първата си година. Една година след това, което сега разказваме, тая блуждаеща планета вече се носеше, мога да твърдя това, в собствената си орбита. Най-сетне Платон откри закона на своята съдба, онова, за което абсолютно и изключително го биваше. И се сдоби с хляб и спокойствие, стана полезен и изигра голяма роля, дори се прочу, спореха за него и го носеха на ръце. Няма човешко същество, колкото и презряно да изглежда, което да не може да не изпъкне в нещо; така и тоя непрокопсаник след половин век недоразумения успя да стане с прекрасивата си външност великият модел на съвременната историческа живопис. Би трябвало да видите благородството и внушителността на осанката му, когато му нахлузеха тънка броня, старинни атлазени одежди и му отредяха ролята на херцог Ганди́а 193 193 Франциск Борджа (1510–1572), испански благородник, херцог Ганди́я и пълководец от Христовото войнство, канонизиран през 1671 г., празник на 10 октомври. — Б.пр. , в момента, в който той предчувствува, че ще стане светец; или на маркиз Ведмар пред съвета на Венеция, или на Хуан де Лануса 194 194 Върховен магистрат на кралство Арагон, поддържал инквизицията. — Б.пр. на ешафода, или на великия Алба 195 195 Фернандо Алварес де Толедо, херцог Алба (1508–1582), пълководец на Карл V и на Филип II, губернатор на Фландрия, завладял тази страна и установил свирепа тирания. — Б.пр. , поставящ натясно фламандците. Най-странното е, че туй добиче, самото невежество и недодяланост, притежаваше несъмнен усет за поза, чувствуваше дълбоко мимиката на персонажа и умееше да я предаде чрез жестове и с изражението на красивото си лице.