Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Радвам се да ви видя, адаш — каза му Идо, тъкмо когато котлетите бяха сложени на масата, — защото имах да ви съобщавам важни неща. Вчера в къщи беше доня Хасинта, съпругата на дон Хуанито Санта Крус, която попита за момчето и го видя… искам да кажа, че не можа да го види, понеже цялото бе изпочернено… А после запита къде сте вие и тъй като ви нямаше, каза, че ще дойде пак…

Изглежда, Искиердо бе гладен от доста време, защото като видя котлетите, им хвърли войнствен поглед, който искаше да каже: „Сантяго, напред!“ И без да отвърне нищо на думите на Идо, яростно се нахвърли на тях. Идо започна да нагъва, като гълташе големи парчета, без да ги дъвче. Някое време и двамата мълчаха. Искиердо наруши мълчанието, като удари силно по масата с дръжката на ножа и рече:

— Мамка му на репобликата! … Ама че свинщина!

Идо се съгласи с кимване на глава.

— Жалки репобликанци … мошеници… измамници, по-лоши от ратаи, умерени, по-долни от умерени! — продължи Искиердо в свирепа възбуда. — Да не ме настанят мене на служба, мене, ендивида , дето най се е борил за репобликата на таз шибана страна… както се казва — отгледай гарвани… храни куче… А господин Мартос 184 184 Кристино Мартос (1830–1893), испански политик и правист, републиканец. — Б.пр. , господин Фигерас 185 185 Естанислао Фигерас и Морагас (1819–1882), испански политик, шеф на републиканската партия и първи президент на Първата република (1873 г.) — Б.пр. , господин Пи 186 186 Франсиско Пи и Маргал (1824–1901), испански политик, публицист и философ, втори президент на Първата република. — Б.пр. , на бас, че сега не познават този бедняк Искиердо, понеже е зле облечен… а по-рано, когато Искиердо, имаше влеяние в приюта и когато Бисера 187 187 Мануел Бисера (1823–1898), испански политик, министър при Амадей I, при Алфонс XII и при Регентството. идваше да ме види, за да види, за да излезем на улицата, тогава. Мамка му! Сега не важим. Ама ако случайно се върне нашето, кълна им се на тия фанфарони, че ще вдигнем дандания .

Идо продължи да одобрява, макар че не беше разбрал онова за данданията , както нямаше да я разбере и всеки друг. С тая дума Искиердо изразяваше кървав сблъсък, крамола или нещо такова. Пиеше чаша след чаша, без да му се размъти главата, тъй като беше много издържлив.

— Понеже вижте к’во маестро, това, което ги дразни, е, че моя милост е бил в Картахена 188 188 Град в Испания (провинция Мурсия), основан според някои от картагенския пълководец Асдрубал, брат на Анибал, в 223 г. пр.н.е., красиво средиземноморско пристанище. — Б.пр. … А пък аз добавям — за голяма слава, мамка му! Там бяхме истинските либерали. И на бас, адаш, че през целия си живот не съм правил друго, освен да проливам кръвта си за шибаната свобода. К’во съм правил през петдесет и четвърта? Бих се на барикадите като достоен мъж. Нека попитат покойния дон Паскуал Муньос, оня с железарския дюкян, бащата на маркиз Каса-Муньос, който беше човекът с най-голямо влияние в тези предградия и дето още него ден ми рече: „Приятелю Платон , дай си лапите.“ И сетне утидох със самия дон Паскуал в двореца и дон Паскуал се качи да приказва с кралицата и скоро слезе с оная артия , подписана от кралицата, с която им теглеше голямото текме на умерените. Дон Паскуал ми рече да сложа една бяла кърпа на върха на един прът и да вървя отпреде и викам: „Спри огъна! Спри огъна!…“ През петдесет и шеста бях лейтенант от упълчението и О’Донел се уплаши от мене, а като говореше на войската, рече: „Ако няма кой да ми хване Искиердо, значи нищо не сме направили.“ През шейсет и шеста по време на онуй, с артилеристите, моят побратим Сокоро и аз стреляхме на ъгъла на улица „Леганитос“… През шейсет и осма, по време на пресветата, бях на пост в банката да не крадат и викат, че ако случайно се мернеше там някой мошеник, убивах го… Сетне пък идва ред за награждаване и Пучета ми го правят пазач на „Каса де Кампо“, Мочило — на „Пардо“… а на мене — едно текме. Честна дума , аз не искам друго освен една жалка служба да разнасям пощата, където и да било. Отивам при Бисера и мислите, че ме позна ли? Къде ти!… Казвам му, че съм Искиердо, по прякор Платон , а той клати глава. Както се казва — не си спомнят за долното стъпало, щом се качат горе… Сетне се ожених и си живяхме горе-долу. Ама като дойде шибаната репоблика , умря ми моята Деметрия и аз нямах к’во да ям; утидох при господин Пи и му рекох: „Такова… господин Пи, идвам тук за едно назначение…“ Къде ти! На бас, че сигур човека го е било яд на мене, понеже стана и рече, че той места нямал. И един проклет портиер ме изхвърли На улицата! Мамка му! Да беше жив Калво Асенсие! Той, виж, беше ендивид , дето знаеше да се държи с истинските мъже. Какъв приятел загубих! Целият приют беше наш по онуй време и бог не можеше да ни излезе насреща, мамка му!… Той, виж, той беше! Значи, хващаше ме за ръка и влизахме в някое кафене или кръчма да пийнем по ичкия… понеже беше много народен и по-либерален и от Пресветата дева. Ама тези сега?… Както се казва — нито либерали, нито репобликанци , нито нищо. Вижте тоя Пи!… Празноглавец. Ами Кастелар? Също празноглавец. А Салмерон? Пак празноглавец. Роке Барсия? Същата работа. Сетне, ако се наложи, ще дойдат да ни молят за помощ. Ама аз… Пръста си няма да мръдна; стига дандании. Ако ще се продънва репобликата , да се продъни; и ако ще се продънва тоя долен народ, да се продъни и той.